Парите

Юсуф ибн Джафар Ел-Амуди имал обичай да взема доста много пари от тези, които идвали да се обучават в неговата школа. Веднъж го посетил един виден управник, който му заявил:

“Впечатлен съм от твоя метод на преподаване и не се съмнявам, че насаждаш в умовете на възпитаниците си само мъдрост и доброта. Но не е според нашите традиции да искаш пари в замяна на знания. Освен това твоят метод може да бъде зле тълкуван.”

Ала Ел-Амуди му отвърнал с най-спокоен тон:

“Аз никога не продавам моите знания. На този свят няма достатъчно пари, за да бъде купено това, което се крие в главата ми. А колкото до опасността да бъдат изтълкувани зле моите постъпки, ако престана да искам пари от учениците си, рано или късно ще се намери някой друг, който да изпразни кесиите на бащите им. Точно ти би трябвало най-добре да знаеш, че един човек или е алчен, или не е. Но човек, който въобще не взима нищо от този свят, е най-подозрителен.”


“Хитрините на Дервиша”, Идрис Шах, 1970 г.