Индийска басня: Дивата котка, гарванът и лисицата

Дивата котка и гарванът се разбрали да делят по равно всичко, каквото открият в гората.

Един ден те попаднали на една лисица, ранена от стрелите на ловците, безпомощно просната до един дебел дънер. Веднага я наобиколили и гарванът заграчил: "На мен се полага горната половина от тази лисица!" "Тогава аз пък ще грабна долната половина", отвърнала дивата котка.

Омаломощената лисица все пак намерила сили да се усмихне, удивена от глупостта им: "Винаги съм си мислила, че дивата котка е много по-умна от гарвана и затова й се полага по право горната половина от тялото ми. Нали там се намира главата ми, а в нея - целият ми мозък и други деликатеси ..."

"О, да, наистина е така!" - оживила се дивата котка. Наистина ми се полага горната половина!"

"В никакъв случай!" - разфучал се разсърденият гарван. - Забрави ли, че се бяхме разбрали да делин поравно?"

Доскорошните приятели се нахвърлили озлобено един срещу друг, като започнали да си нанасят свирепи удари - котката с ноктите си, а гарванът - с клюна си.

Разбира се, хитрата лисица си е жива и здрава до ден днешен. Дори си похапнала от месото на дивата котка, пък и от гарвановото, макар че се оказало прекалено жилаво. Оттогава не преставала да повтаря на малките лисичета: "Слабите винаги печелят, когато се карат силните!"

Индийска басня