Анекдот за Кисинджър - Докладът

Една от най-популярните истории, разказвани за Кисинджър, е за доклада, който той получил от Уинстън Лорд след няколко дни старателно проучване.

Лорд предал доклада на Кисинджър, но го получил обратно с упрека: "Това ли е най-доброто, на което сте способен?"

Лорд преработил обемистия доклад, изгладил някои пропуски и го поднесъл на шефа си. Но и този път бил смъмрен сурово.

На третия път, когато Кисинджър го посрещнал със същия обиден въпрос, измъченият Уинстън Лорд не издържал и гневно изкрещял: "По дяволите, това наистина е най-доброто, на което съм способен!"

Тогава Кисинджър отвърнал: "Е, щом е така, този път наистина ще го прочета."


Биография на Кисинджър от Уолтър Айзъксън, 1992 г.

Индийска басня: Дивата котка, гарванът и лисицата

Дивата котка и гарванът се разбрали да делят по равно всичко, каквото открият в гората.

Един ден те попаднали на една лисица, ранена от стрелите на ловците, безпомощно просната до един дебел дънер. Веднага я наобиколили и гарванът заграчил: "На мен се полага горната половина от тази лисица!" "Тогава аз пък ще грабна долната половина", отвърнала дивата котка.

Омаломощената лисица все пак намерила сили да се усмихне, удивена от глупостта им: "Винаги съм си мислила, че дивата котка е много по-умна от гарвана и затова й се полага по право горната половина от тялото ми. Нали там се намира главата ми, а в нея - целият ми мозък и други деликатеси ..."

"О, да, наистина е така!" - оживила се дивата котка. Наистина ми се полага горната половина!"

"В никакъв случай!" - разфучал се разсърденият гарван. - Забрави ли, че се бяхме разбрали да делин поравно?"

Доскорошните приятели се нахвърлили озлобено един срещу друг, като започнали да си нанасят свирепи удари - котката с ноктите си, а гарванът - с клюна си.

Разбира се, хитрата лисица си е жива и здрава до ден днешен. Дори си похапнала от месото на дивата котка, пък и от гарвановото, макар че се оказало прекалено жилаво. Оттогава не преставала да повтаря на малките лисичета: "Слабите винаги печелят, когато се карат силните!"

Индийска басня

Будистка мъдрост

Щом насреща ви се изпречи воин, не се помайвайте за миг дори, а бързо като светкавица измъкнете сабята от ножницата. Няма смисъл да се рецитира поезия някому, ако той не е поет по душа.

Будистки класически мъдрости от епохата Хан,
цитирани в "Светкавици в небето" от Томас Клиъри ( 1993 г. )

АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА - Морал и поколения

Един баща споделил със сина си, студент “Международни отношения”, че е включен в избирателната листа на своята партия и влизането в парламента му е сигурно, но го смущавало това, че ще се наложи организирането на купуване на гласове.

Синът отговорил: "Ние учихме, че Хари Труман преди да стане президент на САЩ е бил избран за сенатор през 1934 г. с помощта на 50 000 фалшиви бюлетини, така че няма проблем."

Тъщата на бъдещия депутат също се обрърнала към него с напътствия: "И да не отидеш сега в Парламента с комплекс за малоценност?! Първата половин година ще се чудиш как ти си попаднал там, а после ще се чудиш как са попаднали и всички останали."

АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА - Ориенталска вежливост

На дипломатически прием в Париж домакинята се обърнала към турския представител – елегантен мъж с посивели коси и го запитала:
"Господине, кажете защо вашият Мохамед е позволил на вас, ориенталците, да имате повече жени?"

"За да могат многото ориенталски жени да съберат в едно качествата, които притежава парижанката, Мадам!" - отговорил дипломатът.

Басня от Робърт Луи Стивънсън: Гражданинът и пътешественикът

"Огледайте се наоколо - посъветвал го един от продавачите на пазара.
- Това е най-големият пазар в целия Свят!"
"Е, не е точно така - поправил го Пътешественикът."
"Или поне един от най-големите - не се примирявал Продавачът. - А и нашият пазар е най-красивия в целия Свят!"
"И този път не познахте - отново го коригирал непознатият Странник. - Ако искате, да ви разкажа за пазарите, които вече съм посещавал ...?"

Накрая местните жители, които неволно станали свидетели на този разговор не издържали, пребили с камъни чуждоземния гост и го зарили в земята по залез слънце.

"Басни" - Робърт Луи Стивънсън ( 1850-1894 г. )

Мисъл от Сър Уолтър Рейли

Умните хора трябва да бъдат като ковчежетата за скъпоцености с двойно дъно - ако някой случайно надникне в тях, да не може да забележи някоя от ценностите, скрити в ковчежето и пазени единствено за погледите на просветените.

Сър Уолтър Рейли ( 1554-1618 г. )

Честито, г-н Липински

Докато Нийл Армстронг подскачал на луната в продължение на 21 часа, няколко пъти повторил „Честито, г-н Липински“.

Никой не разбрал какво има предвид. От центъра в Хюстън го попитали какво говори, но той се правил, че не ги чува. В последвалите интервюта няколко пъти бил запитан какво казва, но нямало отговор.

Няколко години по-късно Армстронг все пак решил да отговори:

„Когато бях малко дете, играех бейзбол и топката отиде в двора на съседите. Прескочих оградата, за да я взема. Чух съседите как се караха. Госпожа Липински викаше на мъжа си: "Орален секс? Искаш орален секс? Ще получиш орален секс, когато съседкото хлапе стъпи на луната!“.

Честито, г-н Липински!

Ямата на игумена Рюогаки

Кин-ю, военачалник от втори ранг, имал брат игумен, който се наричал Рюогаки и бил прочут с лошия си нрав.

Край стената на манастира на Рюогаки растяла невиждано едра коприва – истинско чудо, защото приличала повече на дърво, отколкото на храст. Никъде другаде нямало такова чудо – копривата била толкова висока, че хората от околността я наричали “копривата на игумена Рюогаки”.

“Това е обида за нашата света обител!” – заявил възмутеният игумен и наредил да отсекат дървото.

Но останал дънера и хората започнали да говорят за него като за “дънера на игумена на Рюогаки”. Рюогаки се вбесил още повече и веднага се разпоредил дънерът да бъде изтръгнат и захвърлен някъде по-далеч от манастира.

Само, че сега зейнала внушителна яма, която шегобийците веднага нарекли “ямата на игумена Рюогаки”.


Есета за ленивостта, Кенкьо, Япония ( XIV век )

Анекдот за Айнщайн

След сложен тест, на който подложил докторантите си по физика в Пристънския университет, Алберт Айнщайн вървял към кабинета си, когато го спрял един от неговите асистенти и го попитал: “Доктор Айнщайн, не е ли това същия тест, който дадохте на този клас миналата година?” Доктор Айнщайн кимнал и отговорил: “Да, същият е.” Асистентът събрал смелост и попитал великия Нобелов лауреат: “ Но, доктор Айнщайн, как може да давате един и същи тест две години подред?”

“Защото – отвърнал Айнщайн – през последната година, отговорите се промениха!”

Анекдот за Волтер

Волтер живял в изгнание в Лондон, точно когато антифренските настроения в Англия били достигнали апогея си. Веднъж, докато се разхождал по улиците, Волтер бил заобиколен от разгневена тълпа. Разнесли се яростни викове: “Да го обесим! Да обесим проклетия французин на първото дърво!”

Но Волтер запазил самообладание и се обърнал към тълпата със следните думи: “Смели английски мъже! Искате да ме убиете само защото съм французин? Не мислите ли, че вече съм наказан достатъчно от Всевишния, като не съм се родил англичанин?”

Разгорещената тълпа в първия миг останала като втрещена от думите му, но веднага след това одобрителни крясъци разцепили въздуха. Дори го съпроводили чак до дома му, за да не го нападне някой друг от местните патриоти.


АНЕКДОТИ, Клифтън Фейдимън ( 1985 г. )

Перлената игла

Финансистът Дж. П. Морган веднъж споменал пред един бижутер, че се интересува от игла за вратовръзка с инкрустирани по нея перли. След няколко седмици бижутерът уведомил Морган, че е намерил игла с превъзходна перла., след което я изпратил на банкера. Цената била пет хиляди долара.

На следващия ден пакетът бил върнат на бижутера. В съпровождащата го бележка Морган написал: “Много харесах иглата, обаче не ми хареса цената. Ако приемете предложението ми за четири хиляди долара – за тази сума е приложен редовен чек към пратката, - изпратете ми обратно пакета с иглата, при условие, че е непокътнат восъчния печат с Вашето клеймо.”

Ядосаният бижутер отказал да приеме чека за четири хиляди долара и с гневен жест отпратил прислужника на банкера. След това отворил пакета, за да върне злополучната игла на своя колега, от когото я бил временно заел.

Но вътре нямало игла, а само редовен чек за пет хиляди долара.


“АНЕКДОТИ” – Клифтън Фейдимън ( 1985 г. )