Уроците на Търбър

В една безлунна, черна нощ един бухал си седял на клона на дъба, когато покрай корените му от дупките в земята се показали две къртици, като внимавали да не вдигат шум, за да не ги забележи някой неприятел.

"Ей, ти там!" - провикнал се бухалът. "С кого искаш да говориш?" - отвърнала по-смелата от двете къртици. Те още не можели да повярват, че някой ще успее да ги съзре в тази непрогледна нощ.

"Говоря на вас двете!", креснал бухалът. Подплашените къртици веднага се шмугнали обратно в дупките си, а на другия ден из цялата гора плъзнал слухът за мъдрия бухал, който не само че виждал всичко в най-тъмната нощ, но и можел да измисли отговор дори на най-неочакваните въпроси.

"Хм, цялата тази работа не ми вдъхва доверие ...", скептично размахал клюна си щъркелът и отлетял към дъба, за да провери лично способностите на бухала. "Колко пръста съм вдигнал?", задал щъркелът първия въпрос. "Два.", веднага отвърнал бухалът и сега дори вечно скептичния щъркел бил принуден да признае пред себе си, че май този път е допуснал грешка, като се е съмнявал в способностите на бухала. "А, можеш ли да измислиш думи, които да заместват изрази като "така да се каже" или "по-точно"?", изрекъл щъркелът втория си въпрос, много по-труден от първия.

"Именно!", веднага промърморил бухалът.

"А какво върши една птица със своята любима половинка?"

"Ухажва я ...", моментално се досетил бухалът.

Щъркелът едва не паднал от клона на дъба - толкова бил поразен от мъдростта на бухала. Но скоро се окопитил, изпляскал с широките си криле и се втурнал назад към другите горски обитатели, за да им обясни, че никога, дори на сън, не му минавало през ума, че някъде може да има толкова мъдро и премъдро същество, което на всичкото отгоре прекрасно виждало всяко клонче около себе си, въпреки непрогледния мрак.

"А може ли да вижда през деня?", запитала хитрата лисица, подразнена, че се е пръкнал по-голям умник от нея. "Стига си се заяждала!", креснали й в един глас съселът и кучето. "Всички можем да виждаме през деня, та този бухал ли, който съзира през нощта всяко клонче, като че ли е денем!" Останалите животни се разсмели гръмко над глуповатото питане на лисицата, а тя обидено си подвила опашката и потънала вдън гората.

Животните на бърза ръка избрали премъдрия бухал за свой цар и изпратили пратеници да му съобщят за честта, с която бил удостоен. Когато бухалът се явил сред животните насред ясния, безоблачен небосвод, греело яркото слънце и заслепявало всичко живо. Бухалът замижал и затова пристъпвал едва-едва, като отстрани изглеждал преливащ от гордост и достойнство. Опулил се с големите си кръгли очи срещу другите животни и те потреперили, защото за пръв път виждали птица с толкова заслепяваща самоувереност.

"Той е като Бог!", изпищяла дивата кокошка. Другите горски твари веднага се развикали в един глас: "Да, той е нашият Бог!" Веднага го последвали, а когато заслепеният бухал се блъскал във всевъзможни препятствия по пътя си, те - за да не останат по-назад - също се блъскали и препъвали. Така бухалът неусетно се озовал на магистралата, където движението на автомобилите било най-оживено. Разбира се ястребът, чието зрение било най-зорко, веднага предупредил животните, че се задавал огромен камион с висока скорост. Щъркелът побързал да уведоми бухала за грозящата ги опасност.

"Именно!", промърморил премъдрият бухал.

"Но не се ли страхувате, че ще пострадате?", учудил се щъркелът.

"Кой, аз ли?", спокойно отвърнал бухалът - заслепеният мъдрец оставал напълно спокоен през цялото време, защото въобще не бил забелязал камиона.

"Той е нашият Бог!", закрещели животните от свитата на новопровъзгласения цар и продължили да го следват слепешката. Но камионът ги връхлетял като хала и премазал повечето от тях, заедно с мъдрия бухал.

Поука: За жалост един заслепен глупак, може да принуди много други да оглупеят и да ослепеят също като него.

Уроците на Търбър - Джеймс Търбър ( 1894 - 1961 г. )

Басня от Езоп: Двете жаби

Две жаби обитавали едно блато. Но под жарките слънчеви лъчи блатото започнало да пресъхва и жабите били принудени да го напуснат и да си търсят ново убежище. Докато поскачали сред крайбрежната трева, те попаднали на дълбок вир, пълен догоре с бистра изворна вода. Щом видяла примамливо синеещия се вир, едната жаба извикала към спътничката си: “Хайде да се гмурнем в този вир и да се заселим тук завинаги. Ще имаме подслон и прехрана. Какво друго ни е нужно?”

Но втората жаба предпазливо промърморила: “Ами, ако и тук водата пресъхне? Как ще изпълзим от този вир, който е много по-дълбок от блатото, където живеехме досега?”

Поука: нищо не предприемайте, без да сте обмислили внимателно всички последици.


БАСНИ, Езоп, VI век преди Христа

Мисъл от Дж. Лоуел

Само глупаците и мъртвите никога не променят своето мнение.

Дж. Лоуел

Мисъл от Бетховен

Аз не зная други признаци на превъзходство, освен добротата.

Лудвиг ван Бетховен

Мисъл от Платон

Доброто начало е наполовина свършена работа.

Платон

Мисъл от Ралф Уалдо Емерсън

Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел.

Ралф Уалдо Емерсън

Мисъл от Еврипид

Човек не обича истински, ако не обича вечно.

Еврипид

Мисъл от Шекспир

Мъжете приличат на Април когато ухажват, и на Декември,когато са вече женени.

Шекспир

Мисъл от Спиноза

Човешката раса е подобрила почти всичко, освен себе си.

Спиноза

Мисъл от Лао Дзъ

Не губи безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота.
Има причина тайните да бъдат тайни.

За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо.
За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.

Лао Дзъ

Мисъл от Хораций

Мъдрецът престава да бъде мъдрец и справедливият - справедлив, ако любовта към добродетелта, която проповядват е прекалена.

Хораций

Мисъл от Цицерон

Често човек е най-злият враг на самия себе си.

Цицерон

Лев Толстой: Орлицата и дивата свиня

Една орлица си изградила гнездо, за да отгледа там орлетата си. На земята, край корените на дървото, една дива свиня криела своите малки прасенца. Всяка сутрин орлицата излитала от гнездото, за да дири храна за своите орлета, а свинята се втурвала сред гъсталака, за да открие нещо, с което да засити лакомите си прасенца.

Така си живеели като добри съседи, а щом паднел нощния мрак, двете майки се скътвали до рожбите си.

Но един мършав лешояд, бродещ наоколо, измъчван от глад, най-сетне скроил пъклен план как да засити стомаха си. Кацнал на клона до орлицата и заговорил с най-приятелски глас: “Орлица, по-добре ще е за теб да не летиш много надалеч, защото трябва да се пазиш от онази ненаситна свиня там, долу. Не виждаш ли, че тя не спира да рине корените на дървото, за да го събори на земята и да налапа твоите рожби?”

После се приземил до стеблото на дървото и зашепнал на дивата свиня: “Не си случила със съседите, сестрице. Ето, снощи чух с ушите си, докато дремех горе сред клоните, как орлицата разправяше на орлетата си, че ще им домъкне едно малко прасенце сукалче.”

От този ден насетне нито орлицата летяла над върхарите, нито дивата свиня ровела със зурлата си сред коренищата. Двете майки не смеели да изоставят рожбите си, изплашени до смърт от мисълта да не бъдат изядени от съседа си. Така, че орлетата измрели от глад, а същата зла участ сполетяла и прасенцата.

Спечелил само лешоядът, който здравата натъпкал търбуха си.


БАСНИ, Лев Толстой ( 1828-1910 г. )

Мисъл от Ванга

Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.

Ванга

Мисъл от Алберт Айнщайн

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

Алберт Айнщайн

Мисъл от Майка Тереза

Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.

Майка Тереза

Мисъл от Лао Дзъ

Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен.

Лао Дзъ

Мисъл от Питагор

Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква.

Пирагор

Мисъл от Есхил

Мъдър е този, който знае не много, а нужното.

Есхил

Мисъл от Сократ

Заговори, че да те видя.

Сократ