Анекдот за Кисинджър - Докладът

Една от най-популярните истории, разказвани за Кисинджър, е за доклада, който той получил от Уинстън Лорд след няколко дни старателно проучване.

Лорд предал доклада на Кисинджър, но го получил обратно с упрека: "Това ли е най-доброто, на което сте способен?"

Лорд преработил обемистия доклад, изгладил някои пропуски и го поднесъл на шефа си. Но и този път бил смъмрен сурово.

На третия път, когато Кисинджър го посрещнал със същия обиден въпрос, измъченият Уинстън Лорд не издържал и гневно изкрещял: "По дяволите, това наистина е най-доброто, на което съм способен!"

Тогава Кисинджър отвърнал: "Е, щом е така, този път наистина ще го прочета."


Биография на Кисинджър от Уолтър Айзъксън, 1992 г.

Уроците на Търбър

В една безлунна, черна нощ един бухал си седял на клона на дъба, когато покрай корените му от дупките в земята се показали две къртици, като внимавали да не вдигат шум, за да не ги забележи някой неприятел.

"Ей, ти там!" - провикнал се бухалът. "С кого искаш да говориш?" - отвърнала по-смелата от двете къртици. Те още не можели да повярват, че някой ще успее да ги съзре в тази непрогледна нощ.

"Говоря на вас двете!", креснал бухалът. Подплашените къртици веднага се шмугнали обратно в дупките си, а на другия ден из цялата гора плъзнал слухът за мъдрия бухал, който не само че виждал всичко в най-тъмната нощ, но и можел да измисли отговор дори на най-неочакваните въпроси.

"Хм, цялата тази работа не ми вдъхва доверие ...", скептично размахал клюна си щъркелът и отлетял към дъба, за да провери лично способностите на бухала. "Колко пръста съм вдигнал?", задал щъркелът първия въпрос. "Два.", веднага отвърнал бухалът и сега дори вечно скептичния щъркел бил принуден да признае пред себе си, че май този път е допуснал грешка, като се е съмнявал в способностите на бухала. "А, можеш ли да измислиш думи, които да заместват изрази като "така да се каже" или "по-точно"?", изрекъл щъркелът втория си въпрос, много по-труден от първия.

"Именно!", веднага промърморил бухалът.

"А какво върши една птица със своята любима половинка?"

"Ухажва я ...", моментално се досетил бухалът.

Щъркелът едва не паднал от клона на дъба - толкова бил поразен от мъдростта на бухала. Но скоро се окопитил, изпляскал с широките си криле и се втурнал назад към другите горски обитатели, за да им обясни, че никога, дори на сън, не му минавало през ума, че някъде може да има толкова мъдро и премъдро същество, което на всичкото отгоре прекрасно виждало всяко клонче около себе си, въпреки непрогледния мрак.

"А може ли да вижда през деня?", запитала хитрата лисица, подразнена, че се е пръкнал по-голям умник от нея. "Стига си се заяждала!", креснали й в един глас съселът и кучето. "Всички можем да виждаме през деня, та този бухал ли, който съзира през нощта всяко клонче, като че ли е денем!" Останалите животни се разсмели гръмко над глуповатото питане на лисицата, а тя обидено си подвила опашката и потънала вдън гората.

Животните на бърза ръка избрали премъдрия бухал за свой цар и изпратили пратеници да му съобщят за честта, с която бил удостоен. Когато бухалът се явил сред животните насред ясния, безоблачен небосвод, греело яркото слънце и заслепявало всичко живо. Бухалът замижал и затова пристъпвал едва-едва, като отстрани изглеждал преливащ от гордост и достойнство. Опулил се с големите си кръгли очи срещу другите животни и те потреперили, защото за пръв път виждали птица с толкова заслепяваща самоувереност.

"Той е като Бог!", изпищяла дивата кокошка. Другите горски твари веднага се развикали в един глас: "Да, той е нашият Бог!" Веднага го последвали, а когато заслепеният бухал се блъскал във всевъзможни препятствия по пътя си, те - за да не останат по-назад - също се блъскали и препъвали. Така бухалът неусетно се озовал на магистралата, където движението на автомобилите било най-оживено. Разбира се ястребът, чието зрение било най-зорко, веднага предупредил животните, че се задавал огромен камион с висока скорост. Щъркелът побързал да уведоми бухала за грозящата ги опасност.

"Именно!", промърморил премъдрият бухал.

"Но не се ли страхувате, че ще пострадате?", учудил се щъркелът.

"Кой, аз ли?", спокойно отвърнал бухалът - заслепеният мъдрец оставал напълно спокоен през цялото време, защото въобще не бил забелязал камиона.

"Той е нашият Бог!", закрещели животните от свитата на новопровъзгласения цар и продължили да го следват слепешката. Но камионът ги връхлетял като хала и премазал повечето от тях, заедно с мъдрия бухал.

Поука: За жалост един заслепен глупак, може да принуди много други да оглупеят и да ослепеят също като него.

Уроците на Търбър - Джеймс Търбър ( 1894 - 1961 г. )

Басня: Гъската и конят

Една гъска, докато ровела из тревата, не можела да намери спокойствие, защото един кон пасял недалеч от нея. Накрая не издържала и злобно просъскала:

"Няма съмнение, че съм много по-изискана и съвършена от теб, защото ти не умееш нищо друго, освен да мъкнеш товари на гърба си. И аз мога да вървя из полето. Но за разлика от теб, аз имам криле, с които мога да се издигна в небесата. Ако пожелая, мога също да се гмурна в реката или езерото. Аз съм истинско съвършенство, защото съчетавам способностите на птиците, рибите и чифтокопитните като теб!"

Но конят изпръхтял презрително, преди да й отговори:

"Не мога да отрека, че си взела по нещичко, както от птиците, така и от рибите, та дори и от такива като мен. Можеш да летиш, но си толкова тежка и тромава, че никога няма да можеш да се издигаш като чучулигите или лястовиците. Можеш да се носиш по повърхността на водата, ала за разлика от рибите не можеш да плуваш под водата. А, когато пристъпваш по земята, с тези разкрачени крака, проточила дългата си шия, съскаща срещу всеки, който ти попадне пред очите, можеш да предизвикаш само подигравки и присмех.

Признавам, че съм създаден само да препускам по пътищата, но го правя толкова грациозно! И силите ми са стократно повече от твоите! Мога да се нося като вихър напред! По-добре да ме уважават заради едно-единствено мое качество, отколкото да бъда като гъска във всичко останало!"

"Басни от Бокачо и Чосър", д-р Джон Айкин ( 1747-1822 г. )

Мисъл от Балтазар Грациан

Знанието е огромно, животът е кратък, а живот без знания е несъвършен и труден! Затова е толкова ценно умението да се черпи с пълни шепи от знанията на другите.

Ако умеете да се възползвате от това, което другите са постигнали с пот на челото, можете да се сдобиете дори със славата на непогрешим мъдрец.

Балтазар Грациан ( 1601-1658 г. )

Мисъл от Каутиля

Този, който жадува да постигне всичко, не бива да си позволява да бъде милозлив!

Каутиля, индийски мислител, ( III век преди Христа )

Мисъл от Ларошфуко

Отсъствието на партньора погубва повърхностните чувства, но разгаря още повече истински дълбоките чувства така, както вятърът угася свещта, но раздухва буйните пламъци.

Фарошфуко ( 1613-1680 г. )

Притча от Идрис Шах

Един човек рекъл на дервиша:
"Защо не мога да те зърна от толкова време?"

А мъдрият дервиш му отговорил:
"Защото за моя слух е много по-ласкаещ въпроса,защо не мога да те зърна, отколкото, защо пак се изпречваш пред очите ми?"

Мула Джами, цитиран в "Керванът на бляновете" от Идрис Шах ( 1968 г.)

АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА - Морал и поколения

Един баща споделил със сина си, студент “Международни отношения”, че е включен в избирателната листа на своята партия и влизането в парламента му е сигурно, но го смущавало това, че ще се наложи организирането на купуване на гласове.

Синът отговорил: "Ние учихме, че Хари Труман преди да стане президент на САЩ е бил избран за сенатор през 1934 г. с помощта на 50 000 фалшиви бюлетини, така че няма проблем."

Тъщата на бъдещия депутат също се обрърнала към него с напътствия: "И да не отидеш сега в Парламента с комплекс за малоценност?! Първата половин година ще се чудиш как ти си попаднал там, а после ще се чудиш как са попаднали и всички останали."

АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА - Ориенталска вежливост

На дипломатически прием в Париж домакинята се обърнала към турския представител – елегантен мъж с посивели коси и го запитала:
"Господине, кажете защо вашият Мохамед е позволил на вас, ориенталците, да имате повече жени?"

"За да могат многото ориенталски жени да съберат в едно качествата, които притежава парижанката, Мадам!" - отговорил дипломатът.

Мисъл от Николо Макиавели

Много отдавна пред никого не съм споделял това, в което вярвам. Нито пък вярвам на това, което говоря.

Ако все пак някога се случи да кажа някоя истина, то тя ще е така старателно прикрита сред останалите лъжливи слова, че ще е доста трудно да бъде разбрана.

Николо Макиавели, в писмо до Франческо Гуичиардини, 17 май 1521 г.

Мисъл от Волтер

Ако Николо Макиавели имаше поне един умен последовател сред всичките си князе ( принцове ) на Земята, първото, което би препоръчал на своя обещаващ ученик, щеше да бъде да се заеме с писането на книги против Макиавелизма.

Волтер ( 1694- 1778 г.)

Мисъл от Артур Шопенхауер

Никога не бива да се оборвате мнението на някой от хората около вас. Ако искате да достигнете преклонната възраст на Метусалем, не трябва да се опитвате да възразявате срещу абсурдните твърдения на вашия събеседник. Освен това трябва да се избягва вредния навик да коригирате грешките на хората, допуснати от тях по време на разговор, дори и да се ръководите от най-добри намерения. Ако ги прекъсвате и поправяте , лесно можете да ги обидите. Винаги е било трудно, ако не и невъзможно да се промени мисленето на хората.

Ако се дразните от очевидните глупости, които двама души си разменят, докато разговарят, а вие сте принуден да слушате този разговор, по-добре ще е да си представите, че те са актьори в някаква комедия. Това е изпитан метод за изолиране от неизбежните досадници.

Ако някой си въобразява, че има право да променя световния ред и да се намесва в най-сложните проблеми на битието, остава ни само възможността да благодарим на небето, когато той най-после завинаги ще изчезне от погледа ни.

Артур Шопенхауер ( 1788-1860 г. )

Балтазар Грациан: Трябва да разговаряте с мнозина, но да разменяте мисли с малцина

Лесно е да се озовеш във вихъра на опасностите, като се впуснеш да плуваш срещу течението. Но никак не е лесно да издържиш докрай на това предизвикателство - само един мъж като Сократ може да се похвали с подобно постижение.

Несъгласието с чуждото мнение често се възприема като лична обида, защото е признак за незачитане на възгледите на околните. Малцина са достойни за истината и ако сбъркате в тази преценка, последиците могат да бъдат много тежки. Не е разумно човекът да бъде преценяван единствено по това, което бърбори на градския пазар, защото думите, които ще изрича, няма да имат нищо общо със съкровените му мисли, а ще се сливат с общоприетите глупости.

Мъдрецът винаги избягва да противоречи на глупака и не се впуска в безмислени спорове. На този свят няма нищо по-свободно от човешката мисъл, затова са напразни всякакви опити тя да бъде обуздавана и заключвана в клетка. Най-мъдро е да се затворите в убежището на вашето мълчание и ако понякога ви се прииска да го нарушите, правете го предпазливо и само пред подбрани и доверени приятели.

Балтазар Грациан ( 1601-1658 г. )

Басня от Робърт Луи Стивънсън: Гражданинът и пътешественикът

"Огледайте се наоколо - посъветвал го един от продавачите на пазара.
- Това е най-големият пазар в целия Свят!"
"Е, не е точно така - поправил го Пътешественикът."
"Или поне един от най-големите - не се примирявал Продавачът. - А и нашият пазар е най-красивия в целия Свят!"
"И този път не познахте - отново го коригирал непознатият Странник. - Ако искате, да ви разкажа за пазарите, които вече съм посещавал ...?"

Накрая местните жители, които неволно станали свидетели на този разговор не издържали, пребили с камъни чуждоземния гост и го зарили в земята по залез слънце.

"Басни" - Робърт Луи Стивънсън ( 1850-1894 г. )

Мисъл от Овидий

Bene vixit, qui beve latuit ( Добре живее този, който добре умее да се прикрива! )

Овидий ( 43 г. преди Христа - около 18 г. след Христа )

Честито, г-н Липински

Докато Нийл Армстронг подскачал на луната в продължение на 21 часа, няколко пъти повторил „Честито, г-н Липински“.

Никой не разбрал какво има предвид. От центъра в Хюстън го попитали какво говори, но той се правил, че не ги чува. В последвалите интервюта няколко пъти бил запитан какво казва, но нямало отговор.

Няколко години по-късно Армстронг все пак решил да отговори:

„Когато бях малко дете, играех бейзбол и топката отиде в двора на съседите. Прескочих оградата, за да я взема. Чух съседите как се караха. Госпожа Липински викаше на мъжа си: "Орален секс? Искаш орален секс? Ще получиш орален секс, когато съседкото хлапе стъпи на луната!“.

Честито, г-н Липински!

Анекдот за Бърнард Шоу

Джордж Бърнард Шоу написал унищожителна критика, посветена на икономическите възгледи на Дж. К. Честъртън. Приятелите на Честъртън напразно очаквали той да отвърне на това предизвикателство.

Накрая историкът Хилеър Белок не издържал и го попитал защо не реагира?

"Драги Белок, - отвърнал му Честъртън, - аз вече му отговорих. За личност като Бърнард Шоу, който се мисли за по-умен от всички други на този свят, мълчанието е най-трудно смилаемото остроумие.”


Анекдоти, Клифтън Фейдимън ( 1985 г. )

Змията, Селянинът и Чаплата

Ловци преследвали една змия и тя помолила минаващ наблизо селянин да й спаси живота. За да я скрие от преследвачите, селянинът приклекнал и я оставил тя да пропълзи в пазвата му. Но след като отминала опасността и селянинът заповядал на змията да излезе от пазвата му, тя не се подчинила. Тя вече се била сгушила на топло и безопасно място.

По пътя селото селякът зърнал една чапла, доближил се до нея и шепнешком й обяснил каква беда го е сполетяла. Чаплата го посъветвала да изхвърли змията от пазвата си. Когато змията подала главата си навън, чаплата я уловила с клюна си, измъкнала я навън и веднага я умъртвила.

Селянинът се обезпокоил, че в тялото му може да е проникнала от отровата на змията. Тогава чаплата го посъветвала да прибегне до изпитания лек срещу змийска отрова – да опече и изяде шест птици с бели пера. “Тъкмо ти имаш бели пера, затова ще започна с теб!” – извикал селянинът. Сграбчил чаплата, напъхал я в торбата си и продължил по пътя към дома си.

Разказал на жена си какво премеждие е преживял по пътя. “Не мога да те разбера! – отвърнала жена му. – Нали тази птица ти е помогнала да се отървеш от змията? Та тя ти е спасила живота! А ти се каниш да я убиеш и изядеш …” Ядосаната жена веднага се заела да развързва торбата, за да пусне птицата на свобода. Обаче първото, което свършила обезумялата от страх чапла, било да избоде очите на жената.

Поука: когато видиш вода да тече нагоре, само тогава може да повярваш, че някой ще се отплати някому за стореното добро.

АФРИКАНСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА