Басня: Кротушката и пъстървата

Един рибар в един прекрасен майски ден ловял риба с изкуствена муха край брега на Темза. Стръвта била умело поставена, затова една малка и неопитна кротушка веднага се устремила към нея. Но майка й я спряла в последния миг:

"Не бързай толкова, дете мое, защото не знаеш какво те очаква. Изчакай малко, преди да се втурнеш през глава към примамката. Сигурна ли си, че това наистина е муха? Нека някоя друга риба опита преди теб тази муха ... Ако това там наистина е муха, тя щеше да се опита да избяга още при първия твой опит да я глътнеш. Така че си давай вид, че искаш да я погълнеш. Ако мухата потрепне и се опита да се спаси с бягство, чак тогава трябва наистина да я погълнеш."

Повече не й се наложило да обяснява на своята неопитна и незряла рожба, защото докато си говорили, една припряна пъстърва се шмугнала зад тях и след секунда налапала въпросната муха, заедно със скритата зад нея кукичка на въдицата, с което нагледно доказала на дъщерята колко мъдър бил майчиният съвет.

БАСНИ, Робърт Дъдсли ( 1703 - 1764 г. )

Басня от Езоп: Вятърът и слънцето

Северният вятър и слънцето спорили кой бил по-силен и се съгласили да признаят за победител този, който успее да смъкне дрехите на първия пътник, показал се от завоя на пътя.

Пръв си опитал щастието вятърът. Въпреки упоритите му опити, той само принудил пътника да се загърне още по-плътно в дрехите си. Северният вятър още повече се ядосал и задухал с все сила, но пътникът веднага измъкнал от багажа си допълнителна наметка, за да се увие още по-добре. Накрая вятърът се уморил да духа и се обърнал към слънцето, за да му припомни, че сега бил негов ред.

Слънцето отначало греело така, че излъчваната топлина да не е много силна, което подтикнало пътника да свали само връхната си дреха. Но после започнало да грее много по-ярко и изпотеният от горещината пътник не издържал, смъкнал дрехите си и се хвърлил в най-близкия вир, за да се охлади.

Стоплянето е много по-убедително от всякакво прилагане на груба сила.

"Басни" - Езоп, VI век преди Христа

Будистка мъдрост

Щом насреща ви се изпречи воин, не се помайвайте за миг дори, а бързо като светкавица измъкнете сабята от ножницата. Няма смисъл да се рецитира поезия някому, ако той не е поет по душа.

Будистки класически мъдрости от епохата Хан,
цитирани в "Светкавици в небето" от Томас Клиъри ( 1993 г. )

Мисъл от Волтер

Ако Николо Макиавели имаше поне един умен последовател сред всичките си князе ( принцове ) на Земята, първото, което би препоръчал на своя обещаващ ученик, щеше да бъде да се заеме с писането на книги против Макиавелизма.

Волтер ( 1694- 1778 г.)

Басня от Робърт Луи Стивънсън: Гражданинът и пътешественикът

"Огледайте се наоколо - посъветвал го един от продавачите на пазара.
- Това е най-големият пазар в целия Свят!"
"Е, не е точно така - поправил го Пътешественикът."
"Или поне един от най-големите - не се примирявал Продавачът. - А и нашият пазар е най-красивия в целия Свят!"
"И този път не познахте - отново го коригирал непознатият Странник. - Ако искате, да ви разкажа за пазарите, които вече съм посещавал ...?"

Накрая местните жители, които неволно станали свидетели на този разговор не издържали, пребили с камъни чуждоземния гост и го зарили в земята по залез слънце.

"Басни" - Робърт Луи Стивънсън ( 1850-1894 г. )

Мисъл от Сър Уолтър Рейли

Умните хора трябва да бъдат като ковчежетата за скъпоцености с двойно дъно - ако някой случайно надникне в тях, да не може да забележи някоя от ценностите, скрити в ковчежето и пазени единствено за погледите на просветените.

Сър Уолтър Рейли ( 1554-1618 г. )

Басня от Иван Крилов: Лъвът, дивата коза и лисицата

Лъвът преследвал дивата коза в глухата планинска клисура. Царят на животните нито за миг не се усъмнил, че ще настигне обречената коза и вече дори предвкусвал как ще задоволи глада си. Струвало му се, че било невъзможно козата да му се изплъзне. Само че прекалено тясното дефиле му пречело да се изравни с бързо-бягащата дива коза. Подплашеното до смърт животно събрало всичките си сили и скочило като стрела през пропастта, за да се озове на спасителния отсрещен склон, още по-стръмен и по-скалист от другия. Лъвът се заковал на място, смаян от неочаквано дългия скок на козата.

В този момент зад завоя се показала неговата стара позната – лисицата.

“Какво става с теб? – удивила се лисицата. – Как можа да оставиш тази глупава коза да ти се изплъзне изпод носа! Достатъчно е само да искаш нещо от все сърце и непременно ще го постигнеш. Вярно е, че тази пропаст е много дълбока, но аз не се съмнявам нито за миг, че ще я прескочиш. Та ти не си кой да е, а Царят на животните! Една глупава коза успя да прескочи отсреща, та на теб ли ще се опре това нищо и никакво препятствие? Нали не се съмняваш в моите най-искрени, чисто приятелски чувства към теб? Е, щом сме приятели, как мога тогава да ти дам лош съвет? Никога няма да си помисля дори да подлагам на изпитание твоя живот, ако не вярвах безпределно в твоята необикновена сила и ловкост …”

При тези думи кръвта на гордия лъв, който никога не търпял някой да го превъзхожда, веднага кипнала. Скочил над пропастта, като вложил в скока цялата си сила и умение. Обаче не успял да прескочи пропастта, паднал в нея с главата надолу, разбил се в острите камъни на дъното и веднага умрял.

Какво сторила сетне неговата най-вярна приятелка? Лисицата предпазливо се спуснала до дъното на пропастта, за да се увери, че царят на животните наистина е мъртъв. Отдала му последни почести, поплакала над трупа му, но тъй като лъвът вече не се нуждаел от нейното преклонение и от нейните ласкателства, лисицата въздъхнала тежко и се заела да оглозгва кокалите му.

БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )

Басня от Лафонтен: Глупакът и мъдрецът

Един мъдрец се разхождал самотен, но внезапно се сепнал, когато някакъв глупак започнал да замеря с камъни. Мъдрецът се обърнал към глупака с думите:

“Драги приятелю, теб наистина те бива да хвърляш камъни! Ето ти няколко франка за награда. Всъщност ти заслужаваш много повече, защото здравата се потруди, а всяко усилие трябва да бъде възнаграждавано по достойнство. Но аз просто нямам още пари в джобовете си ... Ах, да, хрумна ми нещо! Виждаш ли оня мъж там, до високото дърво? Е, той понеже е много богат, ще те дари доста по-щедро от мен, бедняка. Стига да събереш повече камъни да замяраш, ще изкараш солидна печалба!”

Глупакът, подмамен от стръвта, се втурнал да събира камъни и да замеря богаташа под клоните на дървото. Но този път, за негова най-дълбока изненада, не му платили със златни монети. Вместо това от портата изскочили слугите на богаташа, настигнали глупака и му хвърлили такъв як пердах, че му строшили кокалите.

БАСНИ, Жан дьо Лафонтен (1621-1695 г. )

Езоп "Вълците и овцете"

Вълците решили да изпратят свои пратеници при овцете, за да ги убедят, че най-сетне е настъпил денят, когато трябва да се сложи край на вековната вражда между вълците и овцете.

“Защо да продължаваме да се дебнем и избиваме като диви зверове? – заявили вълците. – За всички спорове между нас са виновни проклетите овчарски кучета, които пазят стадото! Ако ги прогоните завинаги, няма да има никакви пречки да си живеем във вечно приятелство, в мир и спокойствие.”

Глупавите овце изслушали кротко вълчото предложение, след което прогонили кучетата, които и без това само ги дразнели със своя лай и накрая като останали напълно беззащитни, се оказали лесна плячка на ненаситните вълци, които само това чакали.


“Басни”, Езоп, VI век преди Христа

Басня от Лафонтен: Камилата и клони, плуващи във вода

Първият мъж видял забързаната камила и веднага побягнал назад. Вторият обаче се отдръпнал предпазливо и продължил да я наблюдава. А третият се осмелил да се доближи до нея и да нахлузи оглавника през врата й. Изплашеното животно позволило само на него да се доближи, защото той единствено не се криел надалеч от него и то постепенно започнало да свиква с присъствието му.

Поуката е, че ако искате всички около вас да се подчиняват, първо трябва да ги опитомите, да не изглеждате страшен или загадъчен в техните очи, като предварително им оставите време да привикнат с вас, да ви опознаят и да се успокоят. Или с една дума да станете част от тяхното ежедневие.

Помня една случка, когато бях на морския бряг – внезапно пазачът на фара се развика изплашено: “Ето там! Виждам платна на кораб! Някаква чужда флота се готви да ни нападне!”

Но само след пет минути сред вълните се показа мачта само с едно платно, а малко по-късно се оказа, че това била някаква изгубена сред бурята рибарска лодка, напълно безобидна, дори търсеща помощ от хората на брега. Около нея плуваха начупени клони на дърветата, прекършени от бурята.

Така е и с хората – отдалеч те ни се струват много по-грандиозни и величави, отколкото са всъщност. Когато ги доближите, страхопочитанието ви започва да се стопява.


БАСНИ, Лафонтен ( 1621-1695 г. )

Басня от Иван Крилов: Човекът и неговата сянка

Имало едно време един чудак, който се опитвал да улови сянката си, но все не успявал. Щом пристъпвал една-две крачки, тя веднага се отмествала още по-напред. Тогава ускорявал крачките си, ала пак не успявал да настигне своята вечно изплъзваща се сянка. Накрая се вбесил и се затичал с все сили, само че, колкото по-бързо бягал, толкова по-бързо се отмествала сянката му – явно била решила да му избяга и никога да не попадне в ръцете му, като че ли била безценно съкровище.

Но ето, виж! Тази неразделна спътница на чудатия преследвач, която само допреди миг го следвала предано по петите, сега изведнъж се озовала пред него.

Читателю любезни, лично аз неведнъж съм наблюдавал Фортуна как се отнася към нас. Един човек може да върши какво ли не, само и само да привлече вниманието на капризната богиня, ала накрая да се окаже не само, че си е губел напразно времето, но дори сам си е навлякъл на главата куп неприятности. Докато друг, както по всичко си личи, бяга от нея като дявол от тамян, а на нея като че ли й доставя наслада да го преследва, за да го дари с щастие.


БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )

Маймуната и котката

Маймуната и котката – приятели неразделни, в игри и забави, в лудории, в пакости всевъзможни. Като близнаци, родени от майка една, били хранени от паницата на общ господар. Случела ли се беля в къщата голяма, вечно обвинявали тях.

В един ден – зимен, ветровит, двете лудетини се скътали край огнището в топлата кухня. Не щеш ли, сред зачервената жар съзрели кестени едри, апетитно заоблени, оставени там от грижливия готвач. От тях се надигало ухание тъй ароматно, упойващо, апетитно, че маймунката мигом сбърчила нос. “Котак! – изфучала маймуната дяволита. – Не може ли да опитаме от тези вкусни кестени? Ех, да имах лапи като твоите, нямаше да се мотая нито за миг. Я, подай ми една лапа – да ти покажа що е майсторлък!”

Още не доизрекла своите слова, маймуната хитра лапата котешка докопала чевръсто, въглените разбърникала и кестените хванала. Но на прага се показала стопанката сърдита, нахокала пакостниците и те хукнали да бягат през глава.

От дръзкия грабеж котаракът си спечелил обгорени лапи, които ближел и стенел от болки непоносими, а маймуната се облизвала най-доволно, докато кестените печени налапвала.


БАСНИ, Лафонтен ( 1621 – 1695 г. )

Сляпата кокошка

Една кокошка ослепяла, но по навик продължавала да събира зърната от земята със същото старание, както и преди да остане без зрение. Само че кому е нужна сляпа кокошка, па макар и толкова трудолюбива и старателна?

Другите кокошки, които зорко дебнат за всичко наоколо, могат да не си морят толкова много краката и пак да се прехранват със зърната по пръстта, дори могат да не мръднат от мястото си, защото ще изкълват всичките житни зърна, които сляпата кокошка ще избута в краката им, без да знае, че със своя толкова ревностен труд само пълни чуждите гуши.


БАСНИ, Готхолд Ефраим Лесинг ( 1729 – 1781 г. )

Баснята за двата коня

Два коня мъкнели тежки товари по една стръмна пътека. Предният пристъпвал по-живо, докато вторият вечно се тътрел едва-едва. Ездачите решили да прехвърлят част от товара на задния кон върху седлото на предния. След като му олекнало, задният кон рекъл на първия: “Така ти се пада, будала! Сега ще плуваш в пот от тежестта. Колкото повече товар мъкнеш на гърба си, толкова повече ще страдаш.”

Когато стигнали до крайпътния хан, собственикът рекъл: “Защо да храня два коня, като само единият мъкне товар? По-добре да дам всичкия зоб на него, а другия да заколя – от кожата му все ще се спечели нещо.”

И го сторил.


ЛЕВ ТОЛСТОЙ ( 1818 – 1910 г. )