Басня от Иван Крилов: Човекът и неговата сянка

Имало едно време един чудак, който се опитвал да улови сянката си, но все не успявал. Щом пристъпвал една-две крачки, тя веднага се отмествала още по-напред. Тогава ускорявал крачките си, ала пак не успявал да настигне своята вечно изплъзваща се сянка. Накрая се вбесил и се затичал с все сили, само че, колкото по-бързо бягал, толкова по-бързо се отмествала сянката му – явно била решила да му избяга и никога да не попадне в ръцете му, като че ли била безценно съкровище.

Но ето, виж! Тази неразделна спътница на чудатия преследвач, която само допреди миг го следвала предано по петите, сега изведнъж се озовала пред него.

Читателю любезни, лично аз неведнъж съм наблюдавал Фортуна как се отнася към нас. Един човек може да върши какво ли не, само и само да привлече вниманието на капризната богиня, ала накрая да се окаже не само, че си е губел напразно времето, но дори сам си е навлякъл на главата куп неприятности. Докато друг, както по всичко си личи, бяга от нея като дявол от тамян, а на нея като че ли й доставя наслада да го преследва, за да го дари с щастие.


БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )