Една орлица си изградила гнездо, за да отгледа там орлетата си. На земята, край корените на дървото, една дива свиня криела своите малки прасенца. Всяка сутрин орлицата излитала от гнездото, за да дири храна за своите орлета, а свинята се втурвала сред гъсталака, за да открие нещо, с което да засити лакомите си прасенца.
Така си живеели като добри съседи, а щом паднел нощния мрак, двете майки се скътвали до рожбите си.
Но един мършав лешояд, бродещ наоколо, измъчван от глад, най-сетне скроил пъклен план как да засити стомаха си. Кацнал на клона до орлицата и заговорил с най-приятелски глас: “Орлица, по-добре ще е за теб да не летиш много надалеч, защото трябва да се пазиш от онази ненаситна свиня там, долу. Не виждаш ли, че тя не спира да рине корените на дървото, за да го събори на земята и да налапа твоите рожби?”
После се приземил до стеблото на дървото и зашепнал на дивата свиня: “Не си случила със съседите, сестрице. Ето, снощи чух с ушите си, докато дремех горе сред клоните, как орлицата разправяше на орлетата си, че ще им домъкне едно малко прасенце сукалче.”
От този ден насетне нито орлицата летяла над върхарите, нито дивата свиня ровела със зурлата си сред коренищата. Двете майки не смеели да изоставят рожбите си, изплашени до смърт от мисълта да не бъдат изядени от съседа си. Така, че орлетата измрели от глад, а същата зла участ сполетяла и прасенцата.
Спечелил само лешоядът, който здравата натъпкал търбуха си.
БАСНИ, Лев Толстой ( 1828-1910 г. )
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment