Басня: Кротушката и пъстървата

Един рибар в един прекрасен майски ден ловял риба с изкуствена муха край брега на Темза. Стръвта била умело поставена, затова една малка и неопитна кротушка веднага се устремила към нея. Но майка й я спряла в последния миг:

"Не бързай толкова, дете мое, защото не знаеш какво те очаква. Изчакай малко, преди да се втурнеш през глава към примамката. Сигурна ли си, че това наистина е муха? Нека някоя друга риба опита преди теб тази муха ... Ако това там наистина е муха, тя щеше да се опита да избяга още при първия твой опит да я глътнеш. Така че си давай вид, че искаш да я погълнеш. Ако мухата потрепне и се опита да се спаси с бягство, чак тогава трябва наистина да я погълнеш."

Повече не й се наложило да обяснява на своята неопитна и незряла рожба, защото докато си говорили, една припряна пъстърва се шмугнала зад тях и след секунда налапала въпросната муха, заедно със скритата зад нея кукичка на въдицата, с което нагледно доказала на дъщерята колко мъдър бил майчиният съвет.

БАСНИ, Робърт Дъдсли ( 1703 - 1764 г. )

Анекдот за Кисинджър - Докладът

Една от най-популярните истории, разказвани за Кисинджър, е за доклада, който той получил от Уинстън Лорд след няколко дни старателно проучване.

Лорд предал доклада на Кисинджър, но го получил обратно с упрека: "Това ли е най-доброто, на което сте способен?"

Лорд преработил обемистия доклад, изгладил някои пропуски и го поднесъл на шефа си. Но и този път бил смъмрен сурово.

На третия път, когато Кисинджър го посрещнал със същия обиден въпрос, измъченият Уинстън Лорд не издържал и гневно изкрещял: "По дяволите, това наистина е най-доброто, на което съм способен!"

Тогава Кисинджър отвърнал: "Е, щом е така, този път наистина ще го прочета."


Биография на Кисинджър от Уолтър Айзъксън, 1992 г.

Уроците на Търбър

В една безлунна, черна нощ един бухал си седял на клона на дъба, когато покрай корените му от дупките в земята се показали две къртици, като внимавали да не вдигат шум, за да не ги забележи някой неприятел.

"Ей, ти там!" - провикнал се бухалът. "С кого искаш да говориш?" - отвърнала по-смелата от двете къртици. Те още не можели да повярват, че някой ще успее да ги съзре в тази непрогледна нощ.

"Говоря на вас двете!", креснал бухалът. Подплашените къртици веднага се шмугнали обратно в дупките си, а на другия ден из цялата гора плъзнал слухът за мъдрия бухал, който не само че виждал всичко в най-тъмната нощ, но и можел да измисли отговор дори на най-неочакваните въпроси.

"Хм, цялата тази работа не ми вдъхва доверие ...", скептично размахал клюна си щъркелът и отлетял към дъба, за да провери лично способностите на бухала. "Колко пръста съм вдигнал?", задал щъркелът първия въпрос. "Два.", веднага отвърнал бухалът и сега дори вечно скептичния щъркел бил принуден да признае пред себе си, че май този път е допуснал грешка, като се е съмнявал в способностите на бухала. "А, можеш ли да измислиш думи, които да заместват изрази като "така да се каже" или "по-точно"?", изрекъл щъркелът втория си въпрос, много по-труден от първия.

"Именно!", веднага промърморил бухалът.

"А какво върши една птица със своята любима половинка?"

"Ухажва я ...", моментално се досетил бухалът.

Щъркелът едва не паднал от клона на дъба - толкова бил поразен от мъдростта на бухала. Но скоро се окопитил, изпляскал с широките си криле и се втурнал назад към другите горски обитатели, за да им обясни, че никога, дори на сън, не му минавало през ума, че някъде може да има толкова мъдро и премъдро същество, което на всичкото отгоре прекрасно виждало всяко клонче около себе си, въпреки непрогледния мрак.

"А може ли да вижда през деня?", запитала хитрата лисица, подразнена, че се е пръкнал по-голям умник от нея. "Стига си се заяждала!", креснали й в един глас съселът и кучето. "Всички можем да виждаме през деня, та този бухал ли, който съзира през нощта всяко клонче, като че ли е денем!" Останалите животни се разсмели гръмко над глуповатото питане на лисицата, а тя обидено си подвила опашката и потънала вдън гората.

Животните на бърза ръка избрали премъдрия бухал за свой цар и изпратили пратеници да му съобщят за честта, с която бил удостоен. Когато бухалът се явил сред животните насред ясния, безоблачен небосвод, греело яркото слънце и заслепявало всичко живо. Бухалът замижал и затова пристъпвал едва-едва, като отстрани изглеждал преливащ от гордост и достойнство. Опулил се с големите си кръгли очи срещу другите животни и те потреперили, защото за пръв път виждали птица с толкова заслепяваща самоувереност.

"Той е като Бог!", изпищяла дивата кокошка. Другите горски твари веднага се развикали в един глас: "Да, той е нашият Бог!" Веднага го последвали, а когато заслепеният бухал се блъскал във всевъзможни препятствия по пътя си, те - за да не останат по-назад - също се блъскали и препъвали. Така бухалът неусетно се озовал на магистралата, където движението на автомобилите било най-оживено. Разбира се ястребът, чието зрение било най-зорко, веднага предупредил животните, че се задавал огромен камион с висока скорост. Щъркелът побързал да уведоми бухала за грозящата ги опасност.

"Именно!", промърморил премъдрият бухал.

"Но не се ли страхувате, че ще пострадате?", учудил се щъркелът.

"Кой, аз ли?", спокойно отвърнал бухалът - заслепеният мъдрец оставал напълно спокоен през цялото време, защото въобще не бил забелязал камиона.

"Той е нашият Бог!", закрещели животните от свитата на новопровъзгласения цар и продължили да го следват слепешката. Но камионът ги връхлетял като хала и премазал повечето от тях, заедно с мъдрия бухал.

Поука: За жалост един заслепен глупак, може да принуди много други да оглупеят и да ослепеят също като него.

Уроците на Търбър - Джеймс Търбър ( 1894 - 1961 г. )

Басня от Езоп: Вятърът и слънцето

Северният вятър и слънцето спорили кой бил по-силен и се съгласили да признаят за победител този, който успее да смъкне дрехите на първия пътник, показал се от завоя на пътя.

Пръв си опитал щастието вятърът. Въпреки упоритите му опити, той само принудил пътника да се загърне още по-плътно в дрехите си. Северният вятър още повече се ядосал и задухал с все сила, но пътникът веднага измъкнал от багажа си допълнителна наметка, за да се увие още по-добре. Накрая вятърът се уморил да духа и се обърнал към слънцето, за да му припомни, че сега бил негов ред.

Слънцето отначало греело така, че излъчваната топлина да не е много силна, което подтикнало пътника да свали само връхната си дреха. Но после започнало да грее много по-ярко и изпотеният от горещината пътник не издържал, смъкнал дрехите си и се хвърлил в най-близкия вир, за да се охлади.

Стоплянето е много по-убедително от всякакво прилагане на груба сила.

"Басни" - Езоп, VI век преди Христа

Басня: Гъската и конят

Една гъска, докато ровела из тревата, не можела да намери спокойствие, защото един кон пасял недалеч от нея. Накрая не издържала и злобно просъскала:

"Няма съмнение, че съм много по-изискана и съвършена от теб, защото ти не умееш нищо друго, освен да мъкнеш товари на гърба си. И аз мога да вървя из полето. Но за разлика от теб, аз имам криле, с които мога да се издигна в небесата. Ако пожелая, мога също да се гмурна в реката или езерото. Аз съм истинско съвършенство, защото съчетавам способностите на птиците, рибите и чифтокопитните като теб!"

Но конят изпръхтял презрително, преди да й отговори:

"Не мога да отрека, че си взела по нещичко, както от птиците, така и от рибите, та дори и от такива като мен. Можеш да летиш, но си толкова тежка и тромава, че никога няма да можеш да се издигаш като чучулигите или лястовиците. Можеш да се носиш по повърхността на водата, ала за разлика от рибите не можеш да плуваш под водата. А, когато пристъпваш по земята, с тези разкрачени крака, проточила дългата си шия, съскаща срещу всеки, който ти попадне пред очите, можеш да предизвикаш само подигравки и присмех.

Признавам, че съм създаден само да препускам по пътищата, но го правя толкова грациозно! И силите ми са стократно повече от твоите! Мога да се нося като вихър напред! По-добре да ме уважават заради едно-единствено мое качество, отколкото да бъда като гъска във всичко останало!"

"Басни от Бокачо и Чосър", д-р Джон Айкин ( 1747-1822 г. )

Мисъл от Балтазар Грациан

Знанието е огромно, животът е кратък, а живот без знания е несъвършен и труден! Затова е толкова ценно умението да се черпи с пълни шепи от знанията на другите.

Ако умеете да се възползвате от това, което другите са постигнали с пот на челото, можете да се сдобиете дори със славата на непогрешим мъдрец.

Балтазар Грациан ( 1601-1658 г. )

Мисъл от Каутиля

Този, който жадува да постигне всичко, не бива да си позволява да бъде милозлив!

Каутиля, индийски мислител, ( III век преди Христа )

Мисъл от Ларошфуко

Отсъствието на партньора погубва повърхностните чувства, но разгаря още повече истински дълбоките чувства така, както вятърът угася свещта, но раздухва буйните пламъци.

Фарошфуко ( 1613-1680 г. )

Притча от Идрис Шах

Един човек рекъл на дервиша:
"Защо не мога да те зърна от толкова време?"

А мъдрият дервиш му отговорил:
"Защото за моя слух е много по-ласкаещ въпроса,защо не мога да те зърна, отколкото, защо пак се изпречваш пред очите ми?"

Мула Джами, цитиран в "Керванът на бляновете" от Идрис Шах ( 1968 г.)

АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА - Морал и поколения

Един баща споделил със сина си, студент “Международни отношения”, че е включен в избирателната листа на своята партия и влизането в парламента му е сигурно, но го смущавало това, че ще се наложи организирането на купуване на гласове.

Синът отговорил: "Ние учихме, че Хари Труман преди да стане президент на САЩ е бил избран за сенатор през 1934 г. с помощта на 50 000 фалшиви бюлетини, така че няма проблем."

Тъщата на бъдещия депутат също се обрърнала към него с напътствия: "И да не отидеш сега в Парламента с комплекс за малоценност?! Първата половин година ще се чудиш как ти си попаднал там, а после ще се чудиш как са попаднали и всички останали."

АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА - Ориенталска вежливост

На дипломатически прием в Париж домакинята се обърнала към турския представител – елегантен мъж с посивели коси и го запитала:
"Господине, кажете защо вашият Мохамед е позволил на вас, ориенталците, да имате повече жени?"

"За да могат многото ориенталски жени да съберат в едно качествата, които притежава парижанката, Мадам!" - отговорил дипломатът.

Мисъл от Николо Макиавели

Много отдавна пред никого не съм споделял това, в което вярвам. Нито пък вярвам на това, което говоря.

Ако все пак някога се случи да кажа някоя истина, то тя ще е така старателно прикрита сред останалите лъжливи слова, че ще е доста трудно да бъде разбрана.

Николо Макиавели, в писмо до Франческо Гуичиардини, 17 май 1521 г.

Мисъл от Артур Шопенхауер

Никога не бива да се оборвате мнението на някой от хората около вас. Ако искате да достигнете преклонната възраст на Метусалем, не трябва да се опитвате да възразявате срещу абсурдните твърдения на вашия събеседник. Освен това трябва да се избягва вредния навик да коригирате грешките на хората, допуснати от тях по време на разговор, дори и да се ръководите от най-добри намерения. Ако ги прекъсвате и поправяте , лесно можете да ги обидите. Винаги е било трудно, ако не и невъзможно да се промени мисленето на хората.

Ако се дразните от очевидните глупости, които двама души си разменят, докато разговарят, а вие сте принуден да слушате този разговор, по-добре ще е да си представите, че те са актьори в някаква комедия. Това е изпитан метод за изолиране от неизбежните досадници.

Ако някой си въобразява, че има право да променя световния ред и да се намесва в най-сложните проблеми на битието, остава ни само възможността да благодарим на небето, когато той най-после завинаги ще изчезне от погледа ни.

Артур Шопенхауер ( 1788-1860 г. )

Балтазар Грациан: Трябва да разговаряте с мнозина, но да разменяте мисли с малцина

Лесно е да се озовеш във вихъра на опасностите, като се впуснеш да плуваш срещу течението. Но никак не е лесно да издържиш докрай на това предизвикателство - само един мъж като Сократ може да се похвали с подобно постижение.

Несъгласието с чуждото мнение често се възприема като лична обида, защото е признак за незачитане на възгледите на околните. Малцина са достойни за истината и ако сбъркате в тази преценка, последиците могат да бъдат много тежки. Не е разумно човекът да бъде преценяван единствено по това, което бърбори на градския пазар, защото думите, които ще изрича, няма да имат нищо общо със съкровените му мисли, а ще се сливат с общоприетите глупости.

Мъдрецът винаги избягва да противоречи на глупака и не се впуска в безмислени спорове. На този свят няма нищо по-свободно от човешката мисъл, затова са напразни всякакви опити тя да бъде обуздавана и заключвана в клетка. Най-мъдро е да се затворите в убежището на вашето мълчание и ако понякога ви се прииска да го нарушите, правете го предпазливо и само пред подбрани и доверени приятели.

Балтазар Грациан ( 1601-1658 г. )

Басня от Робърт Луи Стивънсън: Гражданинът и пътешественикът

"Огледайте се наоколо - посъветвал го един от продавачите на пазара.
- Това е най-големият пазар в целия Свят!"
"Е, не е точно така - поправил го Пътешественикът."
"Или поне един от най-големите - не се примирявал Продавачът. - А и нашият пазар е най-красивия в целия Свят!"
"И този път не познахте - отново го коригирал непознатият Странник. - Ако искате, да ви разкажа за пазарите, които вече съм посещавал ...?"

Накрая местните жители, които неволно станали свидетели на този разговор не издържали, пребили с камъни чуждоземния гост и го зарили в земята по залез слънце.

"Басни" - Робърт Луи Стивънсън ( 1850-1894 г. )

Мисъл от Овидий

Bene vixit, qui beve latuit ( Добре живее този, който добре умее да се прикрива! )

Овидий ( 43 г. преди Христа - около 18 г. след Христа )

Басня от Иван Крилов: Лъвът, дивата коза и лисицата

Лъвът преследвал дивата коза в глухата планинска клисура. Царят на животните нито за миг не се усъмнил, че ще настигне обречената коза и вече дори предвкусвал как ще задоволи глада си. Струвало му се, че било невъзможно козата да му се изплъзне. Само че прекалено тясното дефиле му пречело да се изравни с бързо-бягащата дива коза. Подплашеното до смърт животно събрало всичките си сили и скочило като стрела през пропастта, за да се озове на спасителния отсрещен склон, още по-стръмен и по-скалист от другия. Лъвът се заковал на място, смаян от неочаквано дългия скок на козата.

В този момент зад завоя се показала неговата стара позната – лисицата.

“Какво става с теб? – удивила се лисицата. – Как можа да оставиш тази глупава коза да ти се изплъзне изпод носа! Достатъчно е само да искаш нещо от все сърце и непременно ще го постигнеш. Вярно е, че тази пропаст е много дълбока, но аз не се съмнявам нито за миг, че ще я прескочиш. Та ти не си кой да е, а Царят на животните! Една глупава коза успя да прескочи отсреща, та на теб ли ще се опре това нищо и никакво препятствие? Нали не се съмняваш в моите най-искрени, чисто приятелски чувства към теб? Е, щом сме приятели, как мога тогава да ти дам лош съвет? Никога няма да си помисля дори да подлагам на изпитание твоя живот, ако не вярвах безпределно в твоята необикновена сила и ловкост …”

При тези думи кръвта на гордия лъв, който никога не търпял някой да го превъзхожда, веднага кипнала. Скочил над пропастта, като вложил в скока цялата си сила и умение. Обаче не успял да прескочи пропастта, паднал в нея с главата надолу, разбил се в острите камъни на дъното и веднага умрял.

Какво сторила сетне неговата най-вярна приятелка? Лисицата предпазливо се спуснала до дъното на пропастта, за да се увери, че царят на животните наистина е мъртъв. Отдала му последни почести, поплакала над трупа му, но тъй като лъвът вече не се нуждаел от нейното преклонение и от нейните ласкателства, лисицата въздъхнала тежко и се заела да оглозгва кокалите му.

БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )

Басня от Лафонтен: Глупакът и мъдрецът

Един мъдрец се разхождал самотен, но внезапно се сепнал, когато някакъв глупак започнал да замеря с камъни. Мъдрецът се обърнал към глупака с думите:

“Драги приятелю, теб наистина те бива да хвърляш камъни! Ето ти няколко франка за награда. Всъщност ти заслужаваш много повече, защото здравата се потруди, а всяко усилие трябва да бъде възнаграждавано по достойнство. Но аз просто нямам още пари в джобовете си ... Ах, да, хрумна ми нещо! Виждаш ли оня мъж там, до високото дърво? Е, той понеже е много богат, ще те дари доста по-щедро от мен, бедняка. Стига да събереш повече камъни да замяраш, ще изкараш солидна печалба!”

Глупакът, подмамен от стръвта, се втурнал да събира камъни и да замеря богаташа под клоните на дървото. Но този път, за негова най-дълбока изненада, не му платили със златни монети. Вместо това от портата изскочили слугите на богаташа, настигнали глупака и му хвърлили такъв як пердах, че му строшили кокалите.

БАСНИ, Жан дьо Лафонтен (1621-1695 г. )

Езоп "Вълците и овцете"

Вълците решили да изпратят свои пратеници при овцете, за да ги убедят, че най-сетне е настъпил денят, когато трябва да се сложи край на вековната вражда между вълците и овцете.

“Защо да продължаваме да се дебнем и избиваме като диви зверове? – заявили вълците. – За всички спорове между нас са виновни проклетите овчарски кучета, които пазят стадото! Ако ги прогоните завинаги, няма да има никакви пречки да си живеем във вечно приятелство, в мир и спокойствие.”

Глупавите овце изслушали кротко вълчото предложение, след което прогонили кучетата, които и без това само ги дразнели със своя лай и накрая като останали напълно беззащитни, се оказали лесна плячка на ненаситните вълци, които само това чакали.


“Басни”, Езоп, VI век преди Христа

Басня от Лафонтен: Камилата и клони, плуващи във вода

Първият мъж видял забързаната камила и веднага побягнал назад. Вторият обаче се отдръпнал предпазливо и продължил да я наблюдава. А третият се осмелил да се доближи до нея и да нахлузи оглавника през врата й. Изплашеното животно позволило само на него да се доближи, защото той единствено не се криел надалеч от него и то постепенно започнало да свиква с присъствието му.

Поуката е, че ако искате всички около вас да се подчиняват, първо трябва да ги опитомите, да не изглеждате страшен или загадъчен в техните очи, като предварително им оставите време да привикнат с вас, да ви опознаят и да се успокоят. Или с една дума да станете част от тяхното ежедневие.

Помня една случка, когато бях на морския бряг – внезапно пазачът на фара се развика изплашено: “Ето там! Виждам платна на кораб! Някаква чужда флота се готви да ни нападне!”

Но само след пет минути сред вълните се показа мачта само с едно платно, а малко по-късно се оказа, че това била някаква изгубена сред бурята рибарска лодка, напълно безобидна, дори търсеща помощ от хората на брега. Около нея плуваха начупени клони на дърветата, прекършени от бурята.

Така е и с хората – отдалеч те ни се струват много по-грандиозни и величави, отколкото са всъщност. Когато ги доближите, страхопочитанието ви започва да се стопява.


БАСНИ, Лафонтен ( 1621-1695 г. )