Басня от Иван Крилов: Лъвът, дивата коза и лисицата

Лъвът преследвал дивата коза в глухата планинска клисура. Царят на животните нито за миг не се усъмнил, че ще настигне обречената коза и вече дори предвкусвал как ще задоволи глада си. Струвало му се, че било невъзможно козата да му се изплъзне. Само че прекалено тясното дефиле му пречело да се изравни с бързо-бягащата дива коза. Подплашеното до смърт животно събрало всичките си сили и скочило като стрела през пропастта, за да се озове на спасителния отсрещен склон, още по-стръмен и по-скалист от другия. Лъвът се заковал на място, смаян от неочаквано дългия скок на козата.

В този момент зад завоя се показала неговата стара позната – лисицата.

“Какво става с теб? – удивила се лисицата. – Как можа да оставиш тази глупава коза да ти се изплъзне изпод носа! Достатъчно е само да искаш нещо от все сърце и непременно ще го постигнеш. Вярно е, че тази пропаст е много дълбока, но аз не се съмнявам нито за миг, че ще я прескочиш. Та ти не си кой да е, а Царят на животните! Една глупава коза успя да прескочи отсреща, та на теб ли ще се опре това нищо и никакво препятствие? Нали не се съмняваш в моите най-искрени, чисто приятелски чувства към теб? Е, щом сме приятели, как мога тогава да ти дам лош съвет? Никога няма да си помисля дори да подлагам на изпитание твоя живот, ако не вярвах безпределно в твоята необикновена сила и ловкост …”

При тези думи кръвта на гордия лъв, който никога не търпял някой да го превъзхожда, веднага кипнала. Скочил над пропастта, като вложил в скока цялата си сила и умение. Обаче не успял да прескочи пропастта, паднал в нея с главата надолу, разбил се в острите камъни на дъното и веднага умрял.

Какво сторила сетне неговата най-вярна приятелка? Лисицата предпазливо се спуснала до дъното на пропастта, за да се увери, че царят на животните наистина е мъртъв. Отдала му последни почести, поплакала над трупа му, но тъй като лъвът вече не се нуждаел от нейното преклонение и от нейните ласкателства, лисицата въздъхнала тежко и се заела да оглозгва кокалите му.

БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )