Басня: Кротушката и пъстървата

Един рибар в един прекрасен майски ден ловял риба с изкуствена муха край брега на Темза. Стръвта била умело поставена, затова една малка и неопитна кротушка веднага се устремила към нея. Но майка й я спряла в последния миг:

"Не бързай толкова, дете мое, защото не знаеш какво те очаква. Изчакай малко, преди да се втурнеш през глава към примамката. Сигурна ли си, че това наистина е муха? Нека някоя друга риба опита преди теб тази муха ... Ако това там наистина е муха, тя щеше да се опита да избяга още при първия твой опит да я глътнеш. Така че си давай вид, че искаш да я погълнеш. Ако мухата потрепне и се опита да се спаси с бягство, чак тогава трябва наистина да я погълнеш."

Повече не й се наложило да обяснява на своята неопитна и незряла рожба, защото докато си говорили, една припряна пъстърва се шмугнала зад тях и след секунда налапала въпросната муха, заедно със скритата зад нея кукичка на въдицата, с което нагледно доказала на дъщерята колко мъдър бил майчиният съвет.

БАСНИ, Робърт Дъдсли ( 1703 - 1764 г. )

Брястът и дивата лоза

Една млада и накипрена дива лоза, омаяна от собствената си хубост и от това, че растяла на воля, въобще не забелязвала стройния бряст, който се извисявал наблизо и напразно очаквал лозата да склони да обгърне мощното му стебло. Лозата успяла да се издигне донякъде без ничия помощ, а след това се устремила нагоре и още по-нагоре с крехките си клонки. Явно копнеела да му докаже, че може да расте нагоре и без неговата помощ.

“Горкото самонадеяно храстче” – промърморил брястът, - толкова е суетно и глупаво! Въобразило си е, че може да расте съвсем само, без ничия подкрепа и сега ще похаби всичките си жизнени сокове за този ненужен листак, вместо да побърза да укрепи стеблото си. Няма да се учудя, ако след ден-два я видя да се влачи по безпомощно по земята, само че хората веднага ще довтасат, за да я изправят отново.

Нали и те ( хората ) са като тази глупавичка лоза – опиянени от суетата, те са готови всичко да пожертват, само и само да се сдобият с показна независимост, което често им струва всичките силици.”


“БАСНИ” – РОБЪРТ ДЪДСЛИ ( 1703-1764 г.)