Една млада и накипрена дива лоза, омаяна от собствената си хубост и от това, че растяла на воля, въобще не забелязвала стройния бряст, който се извисявал наблизо и напразно очаквал лозата да склони да обгърне мощното му стебло. Лозата успяла да се издигне донякъде без ничия помощ, а след това се устремила нагоре и още по-нагоре с крехките си клонки. Явно копнеела да му докаже, че може да расте нагоре и без неговата помощ.
“Горкото самонадеяно храстче” – промърморил брястът, - толкова е суетно и глупаво! Въобразило си е, че може да расте съвсем само, без ничия подкрепа и сега ще похаби всичките си жизнени сокове за този ненужен листак, вместо да побърза да укрепи стеблото си. Няма да се учудя, ако след ден-два я видя да се влачи по безпомощно по земята, само че хората веднага ще довтасат, за да я изправят отново.
Нали и те ( хората ) са като тази глупавичка лоза – опиянени от суетата, те са готови всичко да пожертват, само и само да се сдобият с показна независимост, което често им струва всичките силици.”
“БАСНИ” – РОБЪРТ ДЪДСЛИ ( 1703-1764 г.)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment