Един селянин решил да отсече безплодното ябълково дърво в градината си, защото за нищо друго не ставало, освен да кацат на него врабчета и други птички. Грабнал брадвата и започнал да сече стеблото. Врабчетата го помолили да не отсича ябълката, като му обещали да му чуруликат всяка сутрин и да възпяват благословените му отрудени ръце. Но той не обърнал внимание и нанесъл още два силни удара с брадвата по основата на стеблото. Но видял скритата вътре хралупа, навел се и измъкнал оттам пчелна пита, натежала от мед. Вкусил от меда, усладило му се и веднага запокитил настрани брадвата.
Оттогава се грижел усърдно за ябълковото дърво, като че ли било свещено за него. Така става в живота – всички хора се вълнуват единствено от това, от което имат полза.
“БАСНИ”, ЕЗОП, VI век преди Христа
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment