Един ден костенурката срещнала слона, който силно изревал: “Махай се от пътя ми, дребосък! Да не искаш да те стъпча и да те сплескам като питка?” Костенурката обаче не се уплашила и не помръднала от мястото си. Тогава слонът пристъпил напред, само че не успял да я смаже. “Не се хвали чак толкова, слонище. Аз не съм по-крехка от теб!” Но слонът само се изсмял презрително. Костенурката се ядосала и му рекла да дойде да дойде на следващата сутрин при нея – горе на хълма, където живеела.
На другия ден преди разсъмване костенурката се спуснала от хълма към реката, за да потърси хипопотама, който тъкмо се връщал във водата след обилната закуска. “Хипопотаме, искаш ли да премерим силите си с теглене на въже? Даже можем да се обзаложим, че ще те победя!” Хипопотамът едва не се задавил от смях. Досега не бил слушал по-смешна глупост. Ала накрая склонил. Костенурката намерила отнякъде едно дълго въже, сетне помолила хипопотама да захапе единия край на въжето и му казала да стои така и да не помръдва, докато не чуе нейния вик от хълма.
Хитрата костенурка се устремила към върха на хълма, където я чакал нетърпеливият слон. Подала му другия край на въжето с думите: “Когато извикам, започваш да дърпаш, ама силно, няма да ме жалиш! Сега ще видим кой кого ще надвие …”
После се спуснала обратно по склона, скрила се в шубраците и силно се провикнала от убежището си. Слонът и хипопотамът се заели да дърпат с все сила, обаче никой не можел да надмогне над другия, защото силите им били равни. Накрая и двамата, макар и неохотно признали, че костенурката се оказала по-силна.
Поуката от тази притча е никога да не вършиш това, което другите могат да сторят вместо теб. Хитрата костенурка подмамила другите да свършат работата вместо нея, за да може на нея после да се падне цялата слава.
ЗАИРСКА ПРИКАЗКА
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment