Имало едно време двойка гарвани, които си свили гнездо в едно бананово дърво. В хралупата на дънера дремела огромна кобра. Веднъж тя издебнала момента, когато гарваните излетели да дирят храна, пропълзяла нагоре до гнездото и излапала наскоро излюпените гарванчета. Но гарваните не искали да напускат гнездото, където съвсем доскоро си живеели така добре. Затова отишли при техния приятел чакала за съвет. Той им предложил един хитър план. Гарваните тозчас се захванали със залагането на капана.
Женският гарван кацнал на брега на езерото, където пристигнали за утринното къпане жените от харема на шаха – с окичени перли, рубини, диаманти и изумруди по ръцете, по шията, по гърдите си. Всички тези скъпоценни накити заедно със златните и сребърните украшения скоро били оставени на брега, след което жените с викове и смях се потопили в езерото. Женският гарван светкавично се хвърлил към купчината, захапал с клюна си първия златен накит, който му се изпречил пред очите, размахал силно криле и литнал към банановото дърво, сподирен от неистовите крясъци на евнусите-пазачи на наложниците от харема на великия шах.
Щом се добрала до дървото, птицата пуснала накита в отвора, свързващ гнездото с хралупата на кобрата. Запотените, останали без дъх от преследването евнуси се дотътрили до стеблото на банановото дърво и съзрели кобрата, която подплашена от виковете им, побързала да се скрие в хралупата си. Веднага я убили с тоягите си, взели златния накит и се върнали при езерото.
Оттогава двата гарвана продължават да живеят безметежно сред клоните на банановото дърво.
ПРИКАЗКА ОТ ПАНЧАТАНТРА, IV век преди Христа
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment