Китаецът Ши имал двама синове – първият обичал науките, а вторият – военните приключения. Първият син заминал за двореца на владетеля на царството Чи и станал там учител, а вторият се озовал в царството Чу и се записал в тамошната войска.
Беднякът Мен, като чул как съседът му Ши успял да уреди двамата си синове, веднага изпратил своите деца да последват техния пример. Първият син на Мен се заел да тълкува моралните учения на древните мъдреци в двореца на княза Чин, но князът му заявил: “Сега всички китайски царства и княжества враждуват, както никога не е било и всеки владетел мисли само как да въоръжи войската си до зъби. Ако аз трябва да се вслушвам в твоите съвети, само след месец от моето княжество няма да остане камък върху камък.” За да се отърве от досадния проповедник на морални истини, жестокият княз на Чин заповядал да го кастрират.
През това време вторият син на бедния Мен се стараел да докаже пълководческите си дарби в двореца на царя на Вей. Царят на Вей обаче заявил пред своя първи съветник: “Моето царство отслабва с всяка изминала година. Ако трябваше да разчитам само на войската си, а не прибягвах до дипломатически хитрости, отдавна царството Вей да беше покорено от враговете. Затова ще е по-разумно да не отпращаме от нашия царски двор този младеж, който гори от желание да умре на бойното поле, понеже той може да стане много опасен за нас, ако премине в лагера на някой от многото наши противници и поведе чуждата войска срещу нашия град.” Така царят стигнал до жестокото, но единствено възможно решение – за да не избяга младежът при враговете на царството Вей, царят заповядал да отсекат нозете на младежа.
Двете съседни семейства – на Шу и Мен – спазвали една и съща стратегия, само че едното семейство улучило най-подходящия момент, докато другото не. Успехът зависи не толкова от избраната стратегия, колкото от избора на момента за нейното прилагане.
ЛИЕН ДЗУ, цитиран в “Поглед към китайската история” от Денис Блуудуърт ( 1967 г. )
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment