Един орех бил отнесен от една сврака на върха на високата камбанария и останал заклещен там в една цепнатина. Нещастният орех започнал да се моли на стената на камбанарията да не го притиска чак толкова силно, за да не се счупи черупката му. “Моля те, помогни ми ... След като не успях да остана сред зелените листа и яките клони на дървото, което ми даде живот, след като не мога да се върна на меката почва в дебелата орехова сянка, поне не ме изоставяй докрай! Опитах се да изплача болката си, когато бях заклещен в клюна на онази противна сврака. Дори се заклех, ако успея да се отскубна от нея, да не се оплаквам повече никога от злочестата си съдба.” След тези горещи молби стената се смилила и не сплескала ореха.
Изминали много дни и месеци. Орехът дал живот на ново дърво, което неуморимо растяло все по-буйно. След години клоните започнали да се провират през всички отвори, а корените запълвали всички възможни цепнатини в основите на високата камбанария. След още няколко години орехът вече се извисявал над върха на кулата. Старата камбанария бавно, но неотклонно се разрушавала. Стената, която навремето била приютила нещастното орехче, сега горчиво съжалявала за лекомислието си, но вече било безвъзвратно късно.
Така се стигнало до деня, в който високата камбанария рухнала и сега от нея са останали само развалини.
ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ ( 1452-1519 г.)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment