Една кокошка ослепяла, но по навик продължавала да събира зърната от земята със същото старание, както и преди да остане без зрение. Само че кому е нужна сляпа кокошка, па макар и толкова трудолюбива и старателна?
Другите кокошки, които зорко дебнат за всичко наоколо, могат да не си морят толкова много краката и пак да се прехранват със зърната по пръстта, дори могат да не мръднат от мястото си, защото ще изкълват всичките житни зърна, които сляпата кокошка ще избута в краката им, без да знае, че със своя толкова ревностен труд само пълни чуждите гуши.
БАСНИ, Готхолд Ефраим Лесинг ( 1729 – 1781 г. )
Thursday, December 10, 2009
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment