При един спор със съперниците си за трона сиракузкият тиран Херон веднъж бил упрекнат, че имал лош дъх в устата си. Огорченият владетел се сопнал на жена си още от прага: "Защо нито веднъж не си ми казала нито една дума за този мой недостатък?"
Жена му, скромна и непривикнала с дворцовите притворства, смаяно възкликнала: "Господарю, та аз си мислех, че всички мъже миришат така..."
Тази легенда отново потвърждава истината, че колкото някой мъж е по-изтъкнат и прославен, толкова по-трудно той може да научи от близките си за някой свой недостатък.
Всъщност от враговете си ние научаваме повече, отколкото от приятелите и роднините.
ПЛУТАРХ ( 46-120 г. след ХРИСТА )
Sunday, February 28, 2010
Thursday, February 11, 2010
Честито, г-н Липински
Докато Нийл Армстронг подскачал на луната в продължение на 21 часа, няколко пъти повторил „Честито, г-н Липински“.
Никой не разбрал какво има предвид. От центъра в Хюстън го попитали какво говори, но той се правил, че не ги чува. В последвалите интервюта няколко пъти бил запитан какво казва, но нямало отговор.
Няколко години по-късно Армстронг все пак решил да отговори:
„Когато бях малко дете, играех бейзбол и топката отиде в двора на съседите. Прескочих оградата, за да я взема. Чух съседите как се караха. Госпожа Липински викаше на мъжа си: "Орален секс? Искаш орален секс? Ще получиш орален секс, когато съседкото хлапе стъпи на луната!“.
Честито, г-н Липински!
Никой не разбрал какво има предвид. От центъра в Хюстън го попитали какво говори, но той се правил, че не ги чува. В последвалите интервюта няколко пъти бил запитан какво казва, но нямало отговор.
Няколко години по-късно Армстронг все пак решил да отговори:
„Когато бях малко дете, играех бейзбол и топката отиде в двора на съседите. Прескочих оградата, за да я взема. Чух съседите как се караха. Госпожа Липински викаше на мъжа си: "Орален секс? Искаш орален секс? Ще получиш орален секс, когато съседкото хлапе стъпи на луната!“.
Честито, г-н Липински!
Wednesday, February 10, 2010
Басня от Иван Крилов: Човекът и неговата сянка
Имало едно време един чудак, който се опитвал да улови сянката си, но все не успявал. Щом пристъпвал една-две крачки, тя веднага се отмествала още по-напред. Тогава ускорявал крачките си, ала пак не успявал да настигне своята вечно изплъзваща се сянка. Накрая се вбесил и се затичал с все сили, само че, колкото по-бързо бягал, толкова по-бързо се отмествала сянката му – явно била решила да му избяга и никога да не попадне в ръцете му, като че ли била безценно съкровище.
Но ето, виж! Тази неразделна спътница на чудатия преследвач, която само допреди миг го следвала предано по петите, сега изведнъж се озовала пред него.
Читателю любезни, лично аз неведнъж съм наблюдавал Фортуна как се отнася към нас. Един човек може да върши какво ли не, само и само да привлече вниманието на капризната богиня, ала накрая да се окаже не само, че си е губел напразно времето, но дори сам си е навлякъл на главата куп неприятности. Докато друг, както по всичко си личи, бяга от нея като дявол от тамян, а на нея като че ли й доставя наслада да го преследва, за да го дари с щастие.
БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )
Но ето, виж! Тази неразделна спътница на чудатия преследвач, която само допреди миг го следвала предано по петите, сега изведнъж се озовала пред него.
Читателю любезни, лично аз неведнъж съм наблюдавал Фортуна как се отнася към нас. Един човек може да върши какво ли не, само и само да привлече вниманието на капризната богиня, ала накрая да се окаже не само, че си е губел напразно времето, но дори сам си е навлякъл на главата куп неприятности. Докато друг, както по всичко си личи, бяга от нея като дявол от тамян, а на нея като че ли й доставя наслада да го преследва, за да го дари с щастие.
БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )
Tuesday, February 9, 2010
Анекдот за Бърнард Шоу
Джордж Бърнард Шоу написал унищожителна критика, посветена на икономическите възгледи на Дж. К. Честъртън. Приятелите на Честъртън напразно очаквали той да отвърне на това предизвикателство.
Накрая историкът Хилеър Белок не издържал и го попитал защо не реагира?
"Драги Белок, - отвърнал му Честъртън, - аз вече му отговорих. За личност като Бърнард Шоу, който се мисли за по-умен от всички други на този свят, мълчанието е най-трудно смилаемото остроумие.”
Анекдоти, Клифтън Фейдимън ( 1985 г. )
Накрая историкът Хилеър Белок не издържал и го попитал защо не реагира?
"Драги Белок, - отвърнал му Честъртън, - аз вече му отговорих. За личност като Бърнард Шоу, който се мисли за по-умен от всички други на този свят, мълчанието е най-трудно смилаемото остроумие.”
Анекдоти, Клифтън Фейдимън ( 1985 г. )
Monday, February 8, 2010
Индийска басня: Търговецът и неговият приятел
Един търговец мечтаел да замине на дълго пътешествие, въпреки че не бил от най-богатите хора в града.
“Само че, преди да потегля на толкова дълъг път – размишлявал търговецът - трябва да оставя поне част от състоянието си тук, за да има с какво да живея, ако не сполуча в търговията по време на пътуването си из далечните земи.”
Така и сторил – оставил голям брой железни пръти на съхранение при най-добрия си приятел ( той бил търговец на желязо и повечето му от богатството му било вложено в тази полезна стока ). След като се сбогувал с него, потеглил на път.
Върнал се след дълго отсъствие и понеже, за негово дълбоко съжаление, не му провървяло в търговията с чуждестранните търговци, веднага щом пристигнал в града, се запътил към дома на своя приятел. Поискал от домакина да му върне желязото, обаче приятелят му дължал много пари на местните лихвари, затова вече бил продал желязото и така погасил дълговете си.
“Безкрайно съжалявам, скъпи приятелю – закършил пръсти смутеният домакин, - но се случи нещо ужасно! Бях заключил твоето желязо в мазето, като си въобразявах, че е на сигурно място заедно с моето злато. И после стана някакво странно чудо: в мазето проникнал ужасен плъх, който изгризал желязото, докато ти отсъстваше в продължение на толкова много месеци …”
Търговецът се престорил на по-глупав, отколкото бил всъщност, като се задоволил само с една скръбна въздишка, след което мрачно промърморил: “Разбира се, за мен това е голяма беда, но истина е, че съм чувал за някаква много особена порода плъхове, които обичат да си похапват желязо. Дори имам познати, които са страдали по същата причина, затова сега по-леко ще преживея това нещастие.”
Този отговор на търговеца успокоил приятеля му – за него нямало по-блага вест от тази, че търговецът е склонен да му повярва, че желязото наистина е изядено от плъхове, затова престанал да очаква най-лошото и за да изглади докрай тягостното недоразумение, поканил търговеца на вечеря на следващия ден. Търговецът приел поканата, но междувременно срещнал на една от градските улици едно от децата на своя приятел. Завел го в дома си и го заключил в една от стаите.
На следващия ден отишъл в къщата на своя приятел и го заварил безкрайно разтревожен от изчезването на детето. Търговецът го запитал какво се е случило, като с нищо не се издал, че всъщност много добре знае причината за тревогата, обхванала цялото семейство на неговия приятел.
“О, скъпи приятелю – оплакал се домакинът, - моля те да ме извиниш, но сега не ми е до никаква вечеря, нито до гости и приятели. Вчера изчезна вдън земя едно от децата ми. Навсякъде го търсихме, но от горкото ми дете няма никаква следа.”
“О, такава ли била работата? – възкликнал търговецът. – Много тъжна вест, наистина! Ах, почакай, вчера на излизане от твоя дом, като че ли зърнах един бухал да лети в небето, понесъл някакво дете в ноктите си. Само че не можах да видя дали беше твоето …”
“Дърт глупак! – гневно се разкрещял изнервеният домакин. – Къде се е чуло и видяло един бухал, който не тежи повече от два-три фунта, да мъкне дете, което тежи повече от петдесет фунта?”
“Че защо да не може? – вдигнал рамене търговецът. – Всичко е възможно в една страна, в която един плъх е в състояние да изгризе сто тона желязо. Нима това не е по-голямо чудо от бухал, който може да вдигне във въздуха дете, тежащо над петдесет фунта?”
Домакинът се сепнал от подигравателните думи на търговеца и мигом проумял, че онзи не бил чак такъв глупак, за какъвто го мислел само до преди малко. Помолил го за прошка за номера, който му извъртял, измъкнал от ковчежето си парите, които му дължал от продаденото желязо и само след час получил изгубеното си дете живо и здраво.
БАСНИ, Пилпай, Индия – IV век
“Само че, преди да потегля на толкова дълъг път – размишлявал търговецът - трябва да оставя поне част от състоянието си тук, за да има с какво да живея, ако не сполуча в търговията по време на пътуването си из далечните земи.”
Така и сторил – оставил голям брой железни пръти на съхранение при най-добрия си приятел ( той бил търговец на желязо и повечето му от богатството му било вложено в тази полезна стока ). След като се сбогувал с него, потеглил на път.
Върнал се след дълго отсъствие и понеже, за негово дълбоко съжаление, не му провървяло в търговията с чуждестранните търговци, веднага щом пристигнал в града, се запътил към дома на своя приятел. Поискал от домакина да му върне желязото, обаче приятелят му дължал много пари на местните лихвари, затова вече бил продал желязото и така погасил дълговете си.
“Безкрайно съжалявам, скъпи приятелю – закършил пръсти смутеният домакин, - но се случи нещо ужасно! Бях заключил твоето желязо в мазето, като си въобразявах, че е на сигурно място заедно с моето злато. И после стана някакво странно чудо: в мазето проникнал ужасен плъх, който изгризал желязото, докато ти отсъстваше в продължение на толкова много месеци …”
Търговецът се престорил на по-глупав, отколкото бил всъщност, като се задоволил само с една скръбна въздишка, след което мрачно промърморил: “Разбира се, за мен това е голяма беда, но истина е, че съм чувал за някаква много особена порода плъхове, които обичат да си похапват желязо. Дори имам познати, които са страдали по същата причина, затова сега по-леко ще преживея това нещастие.”
Този отговор на търговеца успокоил приятеля му – за него нямало по-блага вест от тази, че търговецът е склонен да му повярва, че желязото наистина е изядено от плъхове, затова престанал да очаква най-лошото и за да изглади докрай тягостното недоразумение, поканил търговеца на вечеря на следващия ден. Търговецът приел поканата, но междувременно срещнал на една от градските улици едно от децата на своя приятел. Завел го в дома си и го заключил в една от стаите.
На следващия ден отишъл в къщата на своя приятел и го заварил безкрайно разтревожен от изчезването на детето. Търговецът го запитал какво се е случило, като с нищо не се издал, че всъщност много добре знае причината за тревогата, обхванала цялото семейство на неговия приятел.
“О, скъпи приятелю – оплакал се домакинът, - моля те да ме извиниш, но сега не ми е до никаква вечеря, нито до гости и приятели. Вчера изчезна вдън земя едно от децата ми. Навсякъде го търсихме, но от горкото ми дете няма никаква следа.”
“О, такава ли била работата? – възкликнал търговецът. – Много тъжна вест, наистина! Ах, почакай, вчера на излизане от твоя дом, като че ли зърнах един бухал да лети в небето, понесъл някакво дете в ноктите си. Само че не можах да видя дали беше твоето …”
“Дърт глупак! – гневно се разкрещял изнервеният домакин. – Къде се е чуло и видяло един бухал, който не тежи повече от два-три фунта, да мъкне дете, което тежи повече от петдесет фунта?”
“Че защо да не може? – вдигнал рамене търговецът. – Всичко е възможно в една страна, в която един плъх е в състояние да изгризе сто тона желязо. Нима това не е по-голямо чудо от бухал, който може да вдигне във въздуха дете, тежащо над петдесет фунта?”
Домакинът се сепнал от подигравателните думи на търговеца и мигом проумял, че онзи не бил чак такъв глупак, за какъвто го мислел само до преди малко. Помолил го за прошка за номера, който му извъртял, измъкнал от ковчежето си парите, които му дължал от продаденото желязо и само след час получил изгубеното си дете живо и здраво.
БАСНИ, Пилпай, Индия – IV век
Афоризъм от Наполеон
Красивата жена се харесва на очите,а добрата на сърцето. Едната е прекрасна вещ,а другата - съкровище!
Наполеон
Наполеон
Sunday, February 7, 2010
Басня от Езоп: Двете жаби
Две жаби обитавали едно блато. Но под жарките слънчеви лъчи блатото започнало да пресъхва и жабите били принудени да го напуснат и да си търсят ново убежище. Докато поскачали сред крайбрежната трева, те попаднали на дълбок вир, пълен догоре с бистра изворна вода. Щом видяла примамливо синеещия се вир, едната жаба извикала към спътничката си: “Хайде да се гмурнем в този вир и да се заселим тук завинаги. Ще имаме подслон и прехрана. Какво друго ни е нужно?”
Но втората жаба предпазливо промърморила: “Ами, ако и тук водата пресъхне? Как ще изпълзим от този вир, който е много по-дълбок от блатото, където живеехме досега?”
Поука: нищо не предприемайте, без да сте обмислили внимателно всички последици.
БАСНИ, Езоп, VI век преди Христа
Но втората жаба предпазливо промърморила: “Ами, ако и тук водата пресъхне? Как ще изпълзим от този вир, който е много по-дълбок от блатото, където живеехме досега?”
Поука: нищо не предприемайте, без да сте обмислили внимателно всички последици.
БАСНИ, Езоп, VI век преди Христа
Wednesday, February 3, 2010
Мисъл от Ралф Уалдо Емерсън
Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел.
Ралф Уалдо Емерсън
Ралф Уалдо Емерсън
Мисъл от Шекспир
Мъжете приличат на Април когато ухажват, и на Декември,когато са вече женени.
Шекспир
Шекспир
Мисъл от Лао Дзъ
Не губи безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота.
Има причина тайните да бъдат тайни.
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо.
За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.
Лао Дзъ
Има причина тайните да бъдат тайни.
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо.
За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.
Лао Дзъ
Мисъл от Хораций
Мъдрецът престава да бъде мъдрец и справедливият - справедлив, ако любовта към добродетелта, която проповядват е прекалена.
Хораций
Хораций
Лев Толстой: Орлицата и дивата свиня
Една орлица си изградила гнездо, за да отгледа там орлетата си. На земята, край корените на дървото, една дива свиня криела своите малки прасенца. Всяка сутрин орлицата излитала от гнездото, за да дири храна за своите орлета, а свинята се втурвала сред гъсталака, за да открие нещо, с което да засити лакомите си прасенца.
Така си живеели като добри съседи, а щом паднел нощния мрак, двете майки се скътвали до рожбите си.
Но един мършав лешояд, бродещ наоколо, измъчван от глад, най-сетне скроил пъклен план как да засити стомаха си. Кацнал на клона до орлицата и заговорил с най-приятелски глас: “Орлица, по-добре ще е за теб да не летиш много надалеч, защото трябва да се пазиш от онази ненаситна свиня там, долу. Не виждаш ли, че тя не спира да рине корените на дървото, за да го събори на земята и да налапа твоите рожби?”
После се приземил до стеблото на дървото и зашепнал на дивата свиня: “Не си случила със съседите, сестрице. Ето, снощи чух с ушите си, докато дремех горе сред клоните, как орлицата разправяше на орлетата си, че ще им домъкне едно малко прасенце сукалче.”
От този ден насетне нито орлицата летяла над върхарите, нито дивата свиня ровела със зурлата си сред коренищата. Двете майки не смеели да изоставят рожбите си, изплашени до смърт от мисълта да не бъдат изядени от съседа си. Така, че орлетата измрели от глад, а същата зла участ сполетяла и прасенцата.
Спечелил само лешоядът, който здравата натъпкал търбуха си.
БАСНИ, Лев Толстой ( 1828-1910 г. )
Така си живеели като добри съседи, а щом паднел нощния мрак, двете майки се скътвали до рожбите си.
Но един мършав лешояд, бродещ наоколо, измъчван от глад, най-сетне скроил пъклен план как да засити стомаха си. Кацнал на клона до орлицата и заговорил с най-приятелски глас: “Орлица, по-добре ще е за теб да не летиш много надалеч, защото трябва да се пазиш от онази ненаситна свиня там, долу. Не виждаш ли, че тя не спира да рине корените на дървото, за да го събори на земята и да налапа твоите рожби?”
После се приземил до стеблото на дървото и зашепнал на дивата свиня: “Не си случила със съседите, сестрице. Ето, снощи чух с ушите си, докато дремех горе сред клоните, как орлицата разправяше на орлетата си, че ще им домъкне едно малко прасенце сукалче.”
От този ден насетне нито орлицата летяла над върхарите, нито дивата свиня ровела със зурлата си сред коренищата. Двете майки не смеели да изоставят рожбите си, изплашени до смърт от мисълта да не бъдат изядени от съседа си. Така, че орлетата измрели от глад, а същата зла участ сполетяла и прасенцата.
Спечелил само лешоядът, който здравата натъпкал търбуха си.
БАСНИ, Лев Толстой ( 1828-1910 г. )
Monday, February 1, 2010
Мисъл от Алберт Айнщайн
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн
Subscribe to:
Posts (Atom)
