Индийска басня: Дивата котка, гарванът и лисицата

Дивата котка и гарванът се разбрали да делят по равно всичко, каквото открият в гората.

Един ден те попаднали на една лисица, ранена от стрелите на ловците, безпомощно просната до един дебел дънер. Веднага я наобиколили и гарванът заграчил: "На мен се полага горната половина от тази лисица!" "Тогава аз пък ще грабна долната половина", отвърнала дивата котка.

Омаломощената лисица все пак намерила сили да се усмихне, удивена от глупостта им: "Винаги съм си мислила, че дивата котка е много по-умна от гарвана и затова й се полага по право горната половина от тялото ми. Нали там се намира главата ми, а в нея - целият ми мозък и други деликатеси ..."

"О, да, наистина е така!" - оживила се дивата котка. Наистина ми се полага горната половина!"

"В никакъв случай!" - разфучал се разсърденият гарван. - Забрави ли, че се бяхме разбрали да делин поравно?"

Доскорошните приятели се нахвърлили озлобено един срещу друг, като започнали да си нанасят свирепи удари - котката с ноктите си, а гарванът - с клюна си.

Разбира се, хитрата лисица си е жива и здрава до ден днешен. Дори си похапнала от месото на дивата котка, пък и от гарвановото, макар че се оказало прекалено жилаво. Оттогава не преставала да повтаря на малките лисичета: "Слабите винаги печелят, когато се карат силните!"

Индийска басня

Будистка мъдрост

Щом насреща ви се изпречи воин, не се помайвайте за миг дори, а бързо като светкавица измъкнете сабята от ножницата. Няма смисъл да се рецитира поезия някому, ако той не е поет по душа.

Будистки класически мъдрости от епохата Хан,
цитирани в "Светкавици в небето" от Томас Клиъри ( 1993 г. )

Кредото на оптимиста

Публикувано за пръв път през 1912 година в книгата "Вашите сили и как да ги използвате", това известно кредо на Крисчън Ларсън заслужава да бъде четено всяка сутрин и вечер.

Обещайте си...

Да бъдете силни и нищо да не е в състяние да наруши вътрешния ви мир.

Да излъчвате и внушавате здраве, щастие и благосъстояние на всеки, когото срещате.

Да накарате всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно.

Винаги да гледате от слънчевата страна на живота и активно да прилагате оптимизма си.

Да мислите само за най-доброто, да работите само за най-доброто и да очаквате само най-доброто.

Да се ентусиазирате от успеха на другите също толкова, колкото и от собствения си.

Да забравите грешките на миналото и да се фокусирате върху великите постижения на бъдещето.

Да имате винаги ведро изражение и да дарявате усмивка на всеки срещнат, познат или непознат.

Да отделяте толкова много време за самоусъвършенстване, че да не ви остава време да критикувате другите.

Да бъдете твърде силни, за да допускате мрачни мисли, твърде благородни, за да се гневите, твърде уверени, за да се страхувате и твърде щастливи, за да допуснете бедите и проблемите да се проявят.

Да имате високо мнение за себе си и да го заявявате пред света, но не с гръмогласни думи, а чрез велики постъпки.

Да живеете с вярата, че целият свят е на ваша страна и ви подкрепя при условие, че сте верни на най-доброто в себе си.

Откъс от книгата
"Великата тайна за привличане на пари" - Джо Витале

Басня: Гъската и конят

Една гъска, докато ровела из тревата, не можела да намери спокойствие, защото един кон пасял недалеч от нея. Накрая не издържала и злобно просъскала:

"Няма съмнение, че съм много по-изискана и съвършена от теб, защото ти не умееш нищо друго, освен да мъкнеш товари на гърба си. И аз мога да вървя из полето. Но за разлика от теб, аз имам криле, с които мога да се издигна в небесата. Ако пожелая, мога също да се гмурна в реката или езерото. Аз съм истинско съвършенство, защото съчетавам способностите на птиците, рибите и чифтокопитните като теб!"

Но конят изпръхтял презрително, преди да й отговори:

"Не мога да отрека, че си взела по нещичко, както от птиците, така и от рибите, та дори и от такива като мен. Можеш да летиш, но си толкова тежка и тромава, че никога няма да можеш да се издигаш като чучулигите или лястовиците. Можеш да се носиш по повърхността на водата, ала за разлика от рибите не можеш да плуваш под водата. А, когато пристъпваш по земята, с тези разкрачени крака, проточила дългата си шия, съскаща срещу всеки, който ти попадне пред очите, можеш да предизвикаш само подигравки и присмех.

Признавам, че съм създаден само да препускам по пътищата, но го правя толкова грациозно! И силите ми са стократно повече от твоите! Мога да се нося като вихър напред! По-добре да ме уважават заради едно-единствено мое качество, отколкото да бъда като гъска във всичко останало!"

"Басни от Бокачо и Чосър", д-р Джон Айкин ( 1747-1822 г. )

Мисъл от Балтазар Грациан

Знанието е огромно, животът е кратък, а живот без знания е несъвършен и труден! Затова е толкова ценно умението да се черпи с пълни шепи от знанията на другите.

Ако умеете да се възползвате от това, което другите са постигнали с пот на челото, можете да се сдобиете дори със славата на непогрешим мъдрец.

Балтазар Грациан ( 1601-1658 г. )

Мисъл от Каутиля

Този, който жадува да постигне всичко, не бива да си позволява да бъде милозлив!

Каутиля, индийски мислител, ( III век преди Христа )

Мисъл от Ларошфуко

Отсъствието на партньора погубва повърхностните чувства, но разгаря още повече истински дълбоките чувства така, както вятърът угася свещта, но раздухва буйните пламъци.

Фарошфуко ( 1613-1680 г. )

Притча от Идрис Шах

Един човек рекъл на дервиша:
"Защо не мога да те зърна от толкова време?"

А мъдрият дервиш му отговорил:
"Защото за моя слух е много по-ласкаещ въпроса,защо не мога да те зърна, отколкото, защо пак се изпречваш пред очите ми?"

Мула Джами, цитиран в "Керванът на бляновете" от Идрис Шах ( 1968 г.)

АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА - Морал и поколения

Един баща споделил със сина си, студент “Международни отношения”, че е включен в избирателната листа на своята партия и влизането в парламента му е сигурно, но го смущавало това, че ще се наложи организирането на купуване на гласове.

Синът отговорил: "Ние учихме, че Хари Труман преди да стане президент на САЩ е бил избран за сенатор през 1934 г. с помощта на 50 000 фалшиви бюлетини, така че няма проблем."

Тъщата на бъдещия депутат също се обрърнала към него с напътствия: "И да не отидеш сега в Парламента с комплекс за малоценност?! Първата половин година ще се чудиш как ти си попаднал там, а после ще се чудиш как са попаднали и всички останали."

АНЕКДОТИ ОТ ПРАКТИКАТА НА ДИПЛОМАТА - Ориенталска вежливост

На дипломатически прием в Париж домакинята се обърнала към турския представител – елегантен мъж с посивели коси и го запитала:
"Господине, кажете защо вашият Мохамед е позволил на вас, ориенталците, да имате повече жени?"

"За да могат многото ориенталски жени да съберат в едно качествата, които притежава парижанката, Мадам!" - отговорил дипломатът.

Мисъл от Николо Макиавели

Много отдавна пред никого не съм споделял това, в което вярвам. Нито пък вярвам на това, което говоря.

Ако все пак някога се случи да кажа някоя истина, то тя ще е така старателно прикрита сред останалите лъжливи слова, че ще е доста трудно да бъде разбрана.

Николо Макиавели, в писмо до Франческо Гуичиардини, 17 май 1521 г.

Мисъл от Волтер

Ако Николо Макиавели имаше поне един умен последовател сред всичките си князе ( принцове ) на Земята, първото, което би препоръчал на своя обещаващ ученик, щеше да бъде да се заеме с писането на книги против Макиавелизма.

Волтер ( 1694- 1778 г.)

Мисъл от Артур Шопенхауер

Никога не бива да се оборвате мнението на някой от хората около вас. Ако искате да достигнете преклонната възраст на Метусалем, не трябва да се опитвате да възразявате срещу абсурдните твърдения на вашия събеседник. Освен това трябва да се избягва вредния навик да коригирате грешките на хората, допуснати от тях по време на разговор, дори и да се ръководите от най-добри намерения. Ако ги прекъсвате и поправяте , лесно можете да ги обидите. Винаги е било трудно, ако не и невъзможно да се промени мисленето на хората.

Ако се дразните от очевидните глупости, които двама души си разменят, докато разговарят, а вие сте принуден да слушате този разговор, по-добре ще е да си представите, че те са актьори в някаква комедия. Това е изпитан метод за изолиране от неизбежните досадници.

Ако някой си въобразява, че има право да променя световния ред и да се намесва в най-сложните проблеми на битието, остава ни само възможността да благодарим на небето, когато той най-после завинаги ще изчезне от погледа ни.

Артур Шопенхауер ( 1788-1860 г. )

Балтазар Грациан: Трябва да разговаряте с мнозина, но да разменяте мисли с малцина

Лесно е да се озовеш във вихъра на опасностите, като се впуснеш да плуваш срещу течението. Но никак не е лесно да издържиш докрай на това предизвикателство - само един мъж като Сократ може да се похвали с подобно постижение.

Несъгласието с чуждото мнение често се възприема като лична обида, защото е признак за незачитане на възгледите на околните. Малцина са достойни за истината и ако сбъркате в тази преценка, последиците могат да бъдат много тежки. Не е разумно човекът да бъде преценяван единствено по това, което бърбори на градския пазар, защото думите, които ще изрича, няма да имат нищо общо със съкровените му мисли, а ще се сливат с общоприетите глупости.

Мъдрецът винаги избягва да противоречи на глупака и не се впуска в безмислени спорове. На този свят няма нищо по-свободно от човешката мисъл, затова са напразни всякакви опити тя да бъде обуздавана и заключвана в клетка. Най-мъдро е да се затворите в убежището на вашето мълчание и ако понякога ви се прииска да го нарушите, правете го предпазливо и само пред подбрани и доверени приятели.

Балтазар Грациан ( 1601-1658 г. )

Басня от Робърт Луи Стивънсън: Гражданинът и пътешественикът

"Огледайте се наоколо - посъветвал го един от продавачите на пазара.
- Това е най-големият пазар в целия Свят!"
"Е, не е точно така - поправил го Пътешественикът."
"Или поне един от най-големите - не се примирявал Продавачът. - А и нашият пазар е най-красивия в целия Свят!"
"И този път не познахте - отново го коригирал непознатият Странник. - Ако искате, да ви разкажа за пазарите, които вече съм посещавал ...?"

Накрая местните жители, които неволно станали свидетели на този разговор не издържали, пребили с камъни чуждоземния гост и го зарили в земята по залез слънце.

"Басни" - Робърт Луи Стивънсън ( 1850-1894 г. )

Мисъл от Сър Уолтър Рейли

Умните хора трябва да бъдат като ковчежетата за скъпоцености с двойно дъно - ако някой случайно надникне в тях, да не може да забележи някоя от ценностите, скрити в ковчежето и пазени единствено за погледите на просветените.

Сър Уолтър Рейли ( 1554-1618 г. )

Мисъл от Овидий

Bene vixit, qui beve latuit ( Добре живее този, който добре умее да се прикрива! )

Овидий ( 43 г. преди Христа - около 18 г. след Христа )

12 - годишното момиче, което накара света да млъкне за 6 минути

"Ние изминахме 5 хиляди мили за да дойдем и ви кажем, на вас възрастните, да промените отношението си. Аз не заставам пред вас със скрити намерения, аз се боря за моето бъдеще.

Да загубим бъдещето си не е като да загубиш изборите или няколко процента на Стоковата борса. Аз съм тук, за да говоря от името на моето поколение, от името на всички умиращи от глад деца, чиито плач остава нечут... от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, където да живеят. Аз се страхувам да изляза на слънце заради озоновите дупки. Страхувам се да дишам въздуха, защото не знам какви химикали има в него. Нещата от природата които съм мечтала да мога да видя, сега се чудя дали въобще ще съществуват, за да могат моите деца да ги видят. Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща, когато бяхте на моята възраст?

Всичко това се случва пред очите ни, а ние продължаваме сякаш няма нищо. Аз съм дете и не знам как да оправя тези неща, но и вие също не знаете. Не знаете как да върнете изчезналите животински видове... Ако не знаете как да поправите всичко това, моля ви, спрете да го рушите!

Тук вие може да сте изтъкнати политици, президенти, лидери... но всеки от вас е и нечие дете. Аз съм само дете, но знам, че всички ние сме едно 5-милиардно семейство. Границите и правителствата никога няма да променят това. Аз съм още дете, но разбирам, че всички трябва да действаме заедно, като единен свят, насочен към една цел.

В моята страна правим толкова разхищение! Купуваме и хвърляме... но не споделяме с нуждаещите се. В Канада ние имаме храна, подслон, всякакви материални неща... но в страни като Бразилия срещнах деца които живеят на улицата и нямат какво да ядат. Защо ние които имаме всичко сме все още толкова алчни? Защо има такава разлика в това къде си роден?

Аз съм само едно дете, но знам, че ако всичи пари, похарчени за войни, бяха отделени за разрешаване на екологичните проблеми, премахване на бедността и създавнето на мир, нашият свят щеше да е едно прекрасно място. В училище ни учите да не се бием с другите, да решаваме проблемите си, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме други същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни. Тогава защо вие отивате и правите нещата, които ни казвате да не правим?

Ние сме ваши деца, а вие сте като наши родители. Родителите би трябвало да могат да успокоят децата си, че всичко ще е наред. Но не мисля, че вече можете да кажете това. Даже се чудя, дали ние сме във вашия списък с приоритети?

Ние сме това което правим, а не това което казваме. Но това което вие правите, ме кара да плача нощем."

http://vbox7.com/play:cb237e95&ef=1

Тя се казва Севърн Сузуки, речта е от 1992г пред ООН. Линкът съдържа клип на цялата реч и превод.

Дороти Л.Нолт: Децата научават това, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.


Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Дороти Л.Нолт

Мисъл от Томас Джеферсън

Дървото на свободата от време на време трябва да се наторява с кръвта на патриоти и тирани.

Томас Джеферсън ( 1743-1826 г. )

Мисъл от Шекспир

Миналото е пролог към настоящето.

Шекспир

Мисъл от Сенека

Съдбата води желаещите и влачи нежелаещите.

Сенека

Мисъл от Монтескьо

Няма по-жесток деспотизъм от този, който се извършва под защитата на закона и в името на справедливостта.

Шарл дьо Монтескьо ( 1689-1755 г.)

Тибетска мъдрост

Няма неизлечими болести - има неизлечими хора!

Тибетска мъдрост

Басня от Иван Крилов: Лъвът, дивата коза и лисицата

Лъвът преследвал дивата коза в глухата планинска клисура. Царят на животните нито за миг не се усъмнил, че ще настигне обречената коза и вече дори предвкусвал как ще задоволи глада си. Струвало му се, че било невъзможно козата да му се изплъзне. Само че прекалено тясното дефиле му пречело да се изравни с бързо-бягащата дива коза. Подплашеното до смърт животно събрало всичките си сили и скочило като стрела през пропастта, за да се озове на спасителния отсрещен склон, още по-стръмен и по-скалист от другия. Лъвът се заковал на място, смаян от неочаквано дългия скок на козата.

В този момент зад завоя се показала неговата стара позната – лисицата.

“Какво става с теб? – удивила се лисицата. – Как можа да оставиш тази глупава коза да ти се изплъзне изпод носа! Достатъчно е само да искаш нещо от все сърце и непременно ще го постигнеш. Вярно е, че тази пропаст е много дълбока, но аз не се съмнявам нито за миг, че ще я прескочиш. Та ти не си кой да е, а Царят на животните! Една глупава коза успя да прескочи отсреща, та на теб ли ще се опре това нищо и никакво препятствие? Нали не се съмняваш в моите най-искрени, чисто приятелски чувства към теб? Е, щом сме приятели, как мога тогава да ти дам лош съвет? Никога няма да си помисля дори да подлагам на изпитание твоя живот, ако не вярвах безпределно в твоята необикновена сила и ловкост …”

При тези думи кръвта на гордия лъв, който никога не търпял някой да го превъзхожда, веднага кипнала. Скочил над пропастта, като вложил в скока цялата си сила и умение. Обаче не успял да прескочи пропастта, паднал в нея с главата надолу, разбил се в острите камъни на дъното и веднага умрял.

Какво сторила сетне неговата най-вярна приятелка? Лисицата предпазливо се спуснала до дъното на пропастта, за да се увери, че царят на животните наистина е мъртъв. Отдала му последни почести, поплакала над трупа му, но тъй като лъвът вече не се нуждаел от нейното преклонение и от нейните ласкателства, лисицата въздъхнала тежко и се заела да оглозгва кокалите му.

БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )

Мисъл от Лин Ютанг

Ако можете да прекарате един напълно безполезен следобед, по напълно безполезен начин - значи сте се научили да живеете.

Лин Ютанг ( 1895-1976 г.)

Мисъл от Гьоте

Нищо не е по-ценно от днешния ден.

Гьоте

Мисъл от Балзак

Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо - дори и достойнствата ни!

Балзак

Мисъл от Овидий

Талантът не се увеличава с аплодисментите.

Овидий

Мисъл от Шекспир

Живеят само влюбените! Останалите просто съществуват!

Уилям Шекспир

Мисъл от Енгелс

Най-добрият отговор на клеветата е мълчаливото презрение.

Енгелс

Басня от Лафонтен: Глупакът и мъдрецът

Един мъдрец се разхождал самотен, но внезапно се сепнал, когато някакъв глупак започнал да замеря с камъни. Мъдрецът се обърнал към глупака с думите:

“Драги приятелю, теб наистина те бива да хвърляш камъни! Ето ти няколко франка за награда. Всъщност ти заслужаваш много повече, защото здравата се потруди, а всяко усилие трябва да бъде възнаграждавано по достойнство. Но аз просто нямам още пари в джобовете си ... Ах, да, хрумна ми нещо! Виждаш ли оня мъж там, до високото дърво? Е, той понеже е много богат, ще те дари доста по-щедро от мен, бедняка. Стига да събереш повече камъни да замяраш, ще изкараш солидна печалба!”

Глупакът, подмамен от стръвта, се втурнал да събира камъни и да замеря богаташа под клоните на дървото. Но този път, за негова най-дълбока изненада, не му платили със златни монети. Вместо това от портата изскочили слугите на богаташа, настигнали глупака и му хвърлили такъв як пердах, че му строшили кокалите.

БАСНИ, Жан дьо Лафонтен (1621-1695 г. )

Мисъл от Лабрюйер

Да тъгуваш за този,когото обичаш,е много по-леко,отколкото да живееш с онзи,когото ненавиждаш.

Жан дьо Лабрюйер

Мисъл от Ралф Уолдо Емерсън

Глуповатото постоянство е злия дух на дребните души.

Ралф Уолдо Емерсън

За идолите ...

Един възторжен почитател често не може да се чувства щастлив, когато се прекланя пред своите избраници, защото неусетно започва да завижда на този, на когото се възхищава.

Тогава в него настъпва прелом и той като че ли започва да говори на съвсем друг език - всичко, което до вчера е обожавал и подкрепял, сега го обявява за глупаво и блудкаво или поне невдъхващо доверие.

За да се възхищаваш някому, трябва да си способен доброволно да се поклониш пред него и да си щастлив от този акт на признателност. Но ако си завистлив, ще бъдеш безкрайно нещастен, защото не можеш да се издигнеш до нивото на този, комуто завиждаш.


Сьорен Киркегор ( 1813-1855 г. )

Източна мъдрост

Трябва пот, за да свършиш една работа. Докато, за да критикуваш е нужна само малко слюнка.

Източна мъдрост

Парите

Юсуф ибн Джафар Ел-Амуди имал обичай да взема доста много пари от тези, които идвали да се обучават в неговата школа. Веднъж го посетил един виден управник, който му заявил:

“Впечатлен съм от твоя метод на преподаване и не се съмнявам, че насаждаш в умовете на възпитаниците си само мъдрост и доброта. Но не е според нашите традиции да искаш пари в замяна на знания. Освен това твоят метод може да бъде зле тълкуван.”

Ала Ел-Амуди му отвърнал с най-спокоен тон:

“Аз никога не продавам моите знания. На този свят няма достатъчно пари, за да бъде купено това, което се крие в главата ми. А колкото до опасността да бъдат изтълкувани зле моите постъпки, ако престана да искам пари от учениците си, рано или късно ще се намери някой друг, който да изпразни кесиите на бащите им. Точно ти би трябвало най-добре да знаеш, че един човек или е алчен, или не е. Но човек, който въобще не взима нищо от този свят, е най-подозрителен.”


“Хитрините на Дервиша”, Идрис Шах, 1970 г.

Езоп "Вълците и овцете"

Вълците решили да изпратят свои пратеници при овцете, за да ги убедят, че най-сетне е настъпил денят, когато трябва да се сложи край на вековната вражда между вълците и овцете.

“Защо да продължаваме да се дебнем и избиваме като диви зверове? – заявили вълците. – За всички спорове между нас са виновни проклетите овчарски кучета, които пазят стадото! Ако ги прогоните завинаги, няма да има никакви пречки да си живеем във вечно приятелство, в мир и спокойствие.”

Глупавите овце изслушали кротко вълчото предложение, след което прогонили кучетата, които и без това само ги дразнели със своя лай и накрая като останали напълно беззащитни, се оказали лесна плячка на ненаситните вълци, които само това чакали.


“Басни”, Езоп, VI век преди Христа

От "Седемте стълба на мъдростта" - Лорънс Арабски

Правителствата възприемат хората като многочислени и безлични маси, но хората са различни. Това не са математически множества, а сложни индивидуалности. Нашето величие се крепи на духа и вярата на всеки от нас!


"Седемте стълба на мъдростта", Т.Е.Лорънс ( Лорънс Арабски )

Китайска притча: Заекът и дървото

Мъдрецът никога няма да се опита да следва пътищата на древните философи, нито пък ще му хрумне да налага като вечни своите виждания, а вместо това ще се опитва неуморно да гледа на всичко около себе си според повелите на своето време и така да търси начини да се справи с всяка задача.

В княжеството Сун живеел селянин. Той орал нивата си, в средата на която имало голям пън. Един див заек, подплашен от нещо, се втурнал покрай орача и се ударил така силно в пъна, че паднал мъртъв в тревата.

Орачът веднага зарязал ралото си и се скрил край пъна с надеждата, че още някой заек може да намери там смъртта си. Но нищо подобно не се случило и всички жители на Сун започнали да му се присмиват.

Ако днес някой се опитва да властва над хората така, както преди векове са управлявали древните принцове, ще стане за смях също като онзи орач, залегнал зад пъна в нивата.


Хан Фей-Дзъ, китайски философ, III век преди Христа

Мисъл от Наполеон Бонапарт

Най-голямата опасност ни заплашва именно в деня на победата!

Наполеон Бонапарт ( 1769-1821 г. )

Басня от Лафонтен: Камилата и клони, плуващи във вода

Първият мъж видял забързаната камила и веднага побягнал назад. Вторият обаче се отдръпнал предпазливо и продължил да я наблюдава. А третият се осмелил да се доближи до нея и да нахлузи оглавника през врата й. Изплашеното животно позволило само на него да се доближи, защото той единствено не се криел надалеч от него и то постепенно започнало да свиква с присъствието му.

Поуката е, че ако искате всички около вас да се подчиняват, първо трябва да ги опитомите, да не изглеждате страшен или загадъчен в техните очи, като предварително им оставите време да привикнат с вас, да ви опознаят и да се успокоят. Или с една дума да станете част от тяхното ежедневие.

Помня една случка, когато бях на морския бряг – внезапно пазачът на фара се развика изплашено: “Ето там! Виждам платна на кораб! Някаква чужда флота се готви да ни нападне!”

Но само след пет минути сред вълните се показа мачта само с едно платно, а малко по-късно се оказа, че това била някаква изгубена сред бурята рибарска лодка, напълно безобидна, дори търсеща помощ от хората на брега. Около нея плуваха начупени клони на дърветата, прекършени от бурята.

Така е и с хората – отдалеч те ни се струват много по-грандиозни и величави, отколкото са всъщност. Когато ги доближите, страхопочитанието ви започва да се стопява.


БАСНИ, Лафонтен ( 1621-1695 г. )

Мисъл от Шекспир

Истината обича да действа открито!

Шекспир

Мисъл от Френсис Бейкън

Любовта към отечеството започва от любовта към семейството.

Френсис Бейкън (1561—1626)

Мисъл от Екзюпери

Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това да гледат в една посока.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Мисъл от Ал. Дюма ( син )

Любов без уважение не отива далеч и не се издига високо - тя е ангел с едно крило.

Ал. Дюма ( син )

Мисъл от Лао Дзъ

Спрете злото, докато не съществува! Задръжте болестта преди да се появи!

Лао Дзъ

Ползата от нашите врагове ...

При един спор със съперниците си за трона сиракузкият тиран Херон веднъж бил упрекнат, че имал лош дъх в устата си. Огорченият владетел се сопнал на жена си още от прага: "Защо нито веднъж не си ми казала нито една дума за този мой недостатък?"

Жена му, скромна и непривикнала с дворцовите притворства, смаяно възкликнала: "Господарю, та аз си мислех, че всички мъже миришат така..."

Тази легенда отново потвърждава истината, че колкото някой мъж е по-изтъкнат и прославен, толкова по-трудно той може да научи от близките си за някой свой недостатък.

Всъщност от враговете си ние научаваме повече, отколкото от приятелите и роднините.


ПЛУТАРХ ( 46-120 г. след ХРИСТА )

Честито, г-н Липински

Докато Нийл Армстронг подскачал на луната в продължение на 21 часа, няколко пъти повторил „Честито, г-н Липински“.

Никой не разбрал какво има предвид. От центъра в Хюстън го попитали какво говори, но той се правил, че не ги чува. В последвалите интервюта няколко пъти бил запитан какво казва, но нямало отговор.

Няколко години по-късно Армстронг все пак решил да отговори:

„Когато бях малко дете, играех бейзбол и топката отиде в двора на съседите. Прескочих оградата, за да я взема. Чух съседите как се караха. Госпожа Липински викаше на мъжа си: "Орален секс? Искаш орален секс? Ще получиш орален секс, когато съседкото хлапе стъпи на луната!“.

Честито, г-н Липински!

Басня от Иван Крилов: Човекът и неговата сянка

Имало едно време един чудак, който се опитвал да улови сянката си, но все не успявал. Щом пристъпвал една-две крачки, тя веднага се отмествала още по-напред. Тогава ускорявал крачките си, ала пак не успявал да настигне своята вечно изплъзваща се сянка. Накрая се вбесил и се затичал с все сили, само че, колкото по-бързо бягал, толкова по-бързо се отмествала сянката му – явно била решила да му избяга и никога да не попадне в ръцете му, като че ли била безценно съкровище.

Но ето, виж! Тази неразделна спътница на чудатия преследвач, която само допреди миг го следвала предано по петите, сега изведнъж се озовала пред него.

Читателю любезни, лично аз неведнъж съм наблюдавал Фортуна как се отнася към нас. Един човек може да върши какво ли не, само и само да привлече вниманието на капризната богиня, ала накрая да се окаже не само, че си е губел напразно времето, но дори сам си е навлякъл на главата куп неприятности. Докато друг, както по всичко си личи, бяга от нея като дявол от тамян, а на нея като че ли й доставя наслада да го преследва, за да го дари с щастие.


БАСНИ, Иван Крилов ( 1768-1844 г. )

Анекдот за Бърнард Шоу

Джордж Бърнард Шоу написал унищожителна критика, посветена на икономическите възгледи на Дж. К. Честъртън. Приятелите на Честъртън напразно очаквали той да отвърне на това предизвикателство.

Накрая историкът Хилеър Белок не издържал и го попитал защо не реагира?

"Драги Белок, - отвърнал му Честъртън, - аз вече му отговорих. За личност като Бърнард Шоу, който се мисли за по-умен от всички други на този свят, мълчанието е най-трудно смилаемото остроумие.”


Анекдоти, Клифтън Фейдимън ( 1985 г. )

Индийска басня: Търговецът и неговият приятел

Един търговец мечтаел да замине на дълго пътешествие, въпреки че не бил от най-богатите хора в града.

“Само че, преди да потегля на толкова дълъг път – размишлявал търговецът - трябва да оставя поне част от състоянието си тук, за да има с какво да живея, ако не сполуча в търговията по време на пътуването си из далечните земи.”

Така и сторил – оставил голям брой железни пръти на съхранение при най-добрия си приятел ( той бил търговец на желязо и повечето му от богатството му било вложено в тази полезна стока ). След като се сбогувал с него, потеглил на път.

Върнал се след дълго отсъствие и понеже, за негово дълбоко съжаление, не му провървяло в търговията с чуждестранните търговци, веднага щом пристигнал в града, се запътил към дома на своя приятел. Поискал от домакина да му върне желязото, обаче приятелят му дължал много пари на местните лихвари, затова вече бил продал желязото и така погасил дълговете си.

“Безкрайно съжалявам, скъпи приятелю – закършил пръсти смутеният домакин, - но се случи нещо ужасно! Бях заключил твоето желязо в мазето, като си въобразявах, че е на сигурно място заедно с моето злато. И после стана някакво странно чудо: в мазето проникнал ужасен плъх, който изгризал желязото, докато ти отсъстваше в продължение на толкова много месеци …”

Търговецът се престорил на по-глупав, отколкото бил всъщност, като се задоволил само с една скръбна въздишка, след което мрачно промърморил: “Разбира се, за мен това е голяма беда, но истина е, че съм чувал за някаква много особена порода плъхове, които обичат да си похапват желязо. Дори имам познати, които са страдали по същата причина, затова сега по-леко ще преживея това нещастие.”

Този отговор на търговеца успокоил приятеля му – за него нямало по-блага вест от тази, че търговецът е склонен да му повярва, че желязото наистина е изядено от плъхове, затова престанал да очаква най-лошото и за да изглади докрай тягостното недоразумение, поканил търговеца на вечеря на следващия ден. Търговецът приел поканата, но междувременно срещнал на една от градските улици едно от децата на своя приятел. Завел го в дома си и го заключил в една от стаите.

На следващия ден отишъл в къщата на своя приятел и го заварил безкрайно разтревожен от изчезването на детето. Търговецът го запитал какво се е случило, като с нищо не се издал, че всъщност много добре знае причината за тревогата, обхванала цялото семейство на неговия приятел.

“О, скъпи приятелю – оплакал се домакинът, - моля те да ме извиниш, но сега не ми е до никаква вечеря, нито до гости и приятели. Вчера изчезна вдън земя едно от децата ми. Навсякъде го търсихме, но от горкото ми дете няма никаква следа.”

“О, такава ли била работата? – възкликнал търговецът. – Много тъжна вест, наистина! Ах, почакай, вчера на излизане от твоя дом, като че ли зърнах един бухал да лети в небето, понесъл някакво дете в ноктите си. Само че не можах да видя дали беше твоето …”

“Дърт глупак! – гневно се разкрещял изнервеният домакин. – Къде се е чуло и видяло един бухал, който не тежи повече от два-три фунта, да мъкне дете, което тежи повече от петдесет фунта?”

“Че защо да не може? – вдигнал рамене търговецът. – Всичко е възможно в една страна, в която един плъх е в състояние да изгризе сто тона желязо. Нима това не е по-голямо чудо от бухал, който може да вдигне във въздуха дете, тежащо над петдесет фунта?”

Домакинът се сепнал от подигравателните думи на търговеца и мигом проумял, че онзи не бил чак такъв глупак, за какъвто го мислел само до преди малко. Помолил го за прошка за номера, който му извъртял, измъкнал от ковчежето си парите, които му дължал от продаденото желязо и само след час получил изгубеното си дете живо и здраво.

БАСНИ, Пилпай, Индия – IV век

Афоризъм от Наполеон

Красивата жена се харесва на очите,а добрата на сърцето. Едната е прекрасна вещ,а другата - съкровище!

Наполеон

Мисъл от Тацит

Потомството ще отдаде на всеки дължимата му чест.

Тацит

Японска поговорка

Не е важна самата цел - важен е пътят, по който е достигната.

Басня от Езоп: Двете жаби

Две жаби обитавали едно блато. Но под жарките слънчеви лъчи блатото започнало да пресъхва и жабите били принудени да го напуснат и да си търсят ново убежище. Докато поскачали сред крайбрежната трева, те попаднали на дълбок вир, пълен догоре с бистра изворна вода. Щом видяла примамливо синеещия се вир, едната жаба извикала към спътничката си: “Хайде да се гмурнем в този вир и да се заселим тук завинаги. Ще имаме подслон и прехрана. Какво друго ни е нужно?”

Но втората жаба предпазливо промърморила: “Ами, ако и тук водата пресъхне? Как ще изпълзим от този вир, който е много по-дълбок от блатото, където живеехме досега?”

Поука: нищо не предприемайте, без да сте обмислили внимателно всички последици.


БАСНИ, Езоп, VI век преди Христа

Мисъл от Дж. Лоуел

Само глупаците и мъртвите никога не променят своето мнение.

Дж. Лоуел

Мисъл от Бетховен

Аз не зная други признаци на превъзходство, освен добротата.

Лудвиг ван Бетховен

Мисъл от Платон

Доброто начало е наполовина свършена работа.

Платон

Мисъл от Ралф Уалдо Емерсън

Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел.

Ралф Уалдо Емерсън

Мисъл от Еврипид

Човек не обича истински, ако не обича вечно.

Еврипид

Мисъл от Шекспир

Мъжете приличат на Април когато ухажват, и на Декември,когато са вече женени.

Шекспир

Мисъл от Спиноза

Човешката раса е подобрила почти всичко, освен себе си.

Спиноза

Мисъл от Лао Дзъ

Не губи безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота.
Има причина тайните да бъдат тайни.

За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо.
За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.

Лао Дзъ

Мисъл от Хораций

Мъдрецът престава да бъде мъдрец и справедливият - справедлив, ако любовта към добродетелта, която проповядват е прекалена.

Хораций

Мисъл от Цицерон

Често човек е най-злият враг на самия себе си.

Цицерон

Лев Толстой: Орлицата и дивата свиня

Една орлица си изградила гнездо, за да отгледа там орлетата си. На земята, край корените на дървото, една дива свиня криела своите малки прасенца. Всяка сутрин орлицата излитала от гнездото, за да дири храна за своите орлета, а свинята се втурвала сред гъсталака, за да открие нещо, с което да засити лакомите си прасенца.

Така си живеели като добри съседи, а щом паднел нощния мрак, двете майки се скътвали до рожбите си.

Но един мършав лешояд, бродещ наоколо, измъчван от глад, най-сетне скроил пъклен план как да засити стомаха си. Кацнал на клона до орлицата и заговорил с най-приятелски глас: “Орлица, по-добре ще е за теб да не летиш много надалеч, защото трябва да се пазиш от онази ненаситна свиня там, долу. Не виждаш ли, че тя не спира да рине корените на дървото, за да го събори на земята и да налапа твоите рожби?”

После се приземил до стеблото на дървото и зашепнал на дивата свиня: “Не си случила със съседите, сестрице. Ето, снощи чух с ушите си, докато дремех горе сред клоните, как орлицата разправяше на орлетата си, че ще им домъкне едно малко прасенце сукалче.”

От този ден насетне нито орлицата летяла над върхарите, нито дивата свиня ровела със зурлата си сред коренищата. Двете майки не смеели да изоставят рожбите си, изплашени до смърт от мисълта да не бъдат изядени от съседа си. Така, че орлетата измрели от глад, а същата зла участ сполетяла и прасенцата.

Спечелил само лешоядът, който здравата натъпкал търбуха си.


БАСНИ, Лев Толстой ( 1828-1910 г. )

Българска поговорка

Езикът кости няма, но кости троши.

Българска поговорка

Мисъл от Ванга

Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.

Ванга

Арменска поговорка

От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед.

Арменска поговорка

Тибетска мъдрост

Пази храма си чист.

Тибетска мъдрост

Японска мъдрост

Доброто, направено тайно, се възнаграждава явно.

Японска мъдрост

Китайска поговорка

През деня - мисли, през нощта - сънувай.

Китайска поговорка

Индийска поговорка

Лакомствата са хиляди, но здравето е едно.

Индийска поговорка

Мисъл от Алберт Айнщайн

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

Алберт Айнщайн

Мисъл от Майка Тереза

Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.

Майка Тереза

Мисъл от Лао Дзъ

Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен.

Лао Дзъ

Мисъл от Питагор

Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква.

Пирагор

Мисъл от Есхил

Мъдър е този, който знае не много, а нужното.

Есхил

Мисъл от Сократ

Заговори, че да те видя.

Сократ

Мисъл от Анахарсис

Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни.

Анахарсис

Мисъл от Лао Дзъ

Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ.

Лао Дзъ

Мисъл от Буда

Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири.

Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности.

Буда

Мисъл от Омир

Глупавият проумява само онова, което вече е станало.

Омир

Мисъл от Талес

Блаженството за тялото е здравето, а за ума – знанието.

Талес

Мисъл от Гьоте

Ненависта е активно чуство на недоволство;зависта-пасивно.Няма защо да се учудваме,че зависта бързо преминава в ненавист.

Гьоте

Мисъл от Монтен

Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.

Монтен

Маймуната и котката

Маймуната и котката – приятели неразделни, в игри и забави, в лудории, в пакости всевъзможни. Като близнаци, родени от майка една, били хранени от паницата на общ господар. Случела ли се беля в къщата голяма, вечно обвинявали тях.

В един ден – зимен, ветровит, двете лудетини се скътали край огнището в топлата кухня. Не щеш ли, сред зачервената жар съзрели кестени едри, апетитно заоблени, оставени там от грижливия готвач. От тях се надигало ухание тъй ароматно, упойващо, апетитно, че маймунката мигом сбърчила нос. “Котак! – изфучала маймуната дяволита. – Не може ли да опитаме от тези вкусни кестени? Ех, да имах лапи като твоите, нямаше да се мотая нито за миг. Я, подай ми една лапа – да ти покажа що е майсторлък!”

Още не доизрекла своите слова, маймуната хитра лапата котешка докопала чевръсто, въглените разбърникала и кестените хванала. Но на прага се показала стопанката сърдита, нахокала пакостниците и те хукнали да бягат през глава.

От дръзкия грабеж котаракът си спечелил обгорени лапи, които ближел и стенел от болки непоносими, а маймуната се облизвала най-доволно, докато кестените печени налапвала.


БАСНИ, Лафонтен ( 1621 – 1695 г. )

Мисъл от Русо

Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. Човек се мисли за господар на другите, но въпреки това остава по-голям роб от тях.

Жан Жак Русо

Мисъл от Ницше

По-лесно е да се справите с нечистата си съвест, отколкото с опетнената си репутация.

Фридрих Ницше ( 1844-1900 г. )

Цената на завистта

Веднъж една бедна женица се появила на пазара да продава своето сирене. Ала изневиделица изскочил един котарак, подскочил пъргаво и задигнал бучка сирене. Някакво улично псе зърнало наглия котак и се втурнало след него, за да му отнеме плячката. Но едрия котарак не се изплашил, а смело се изправил срещу връхлитащия враг. Вкопчили се в яростна улична схватка. Кучето лаело и хапело като побесняло, а котаракът фучал и го дращел с острите си нокти. Явно никой не можел да предскаже на чия страна ще се наклонят везните на победата.

“Нека да потърсим лисицата и да поискаме тя да реши нашия спор!” – измърморил накрая изтощения котарак. “Съгласен съм …!” – излаяло кучето.

И така, изподраните противници се запътили към убежището на лисицата. Тя ги изслушала внимателно, като не забравила да си придаде, колкото се можело по-важен вид, като на истински съдия.

“Глупави твари сте вие! – отсякла тя накрая. – Защо се биете заради нищо и никакво сирене! Ей сега ще го разделя на две половини и така всички ще бъдат доволни.”

Кучето и котката веднага се съгласили с мъдрото решение на лисицата. Тогава тя измъкнала един нож отнякъде и разделила бучката сирене на две, само че не по дължина, както очаквали кучето и котаракът, а на ширина.

“Ама, моят дял е по-малък!” – озъбило се кучето. Лисицата веднага се вторачила в двете парчета сирене. “Хм, май имаш право, да, наистина е така!” – промърморила тя. За да поправи тази досадна своя грешка, хитрата лисица чевръсто отхапала късче от дела на котарака, който обаче не закъснял да изфучи сърдито: “Само че сега моето е по-малко от сиренето на това гадно псе!” Лисицата отново била принудена да раздава справедливост, за да бъде всичко честно и почтено ...

Сигурно вече се досещате какво сторил мъдрият съдник – отхапал си от сиренето на кучето. И така, докато накрая не останало нищо за подялба, при това буквално под носа на глупавото, вечно озлобено псе и на не по-малко алчния котарак.


СЪКРОВИЩА НА ЕВРЕЙСКИЯ ФОЛКЛОР, Нейтън Оузъбел ( 1948 г. )

Мисъл от Балзак

На този свят принципи не съществуват. Има само събития. Няма добро и зло, има само обстоятелства. Геният умее да се възползва от събитията и обстоятелствата по такъв начин, че да направлява техния ход. Ако съществуваха добре обосновани принципи и мъдро изковани закони, народите нямаше да ги променят така често, както ние сменяме ризите си.

Освен това не трябва да се очаква една-единствена личност да се окаже по-мъдра от цяла една нация.


ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК ( 1799-1850 г. )

Мисъл от Каутиля

Стрелата, запратена от стрелеца, може да убие или да не убие някого. Докато една коварна хитрост изобретена от дяволски умен интригант, може да покоси дори и плода в майчината утроба.

КАУТИЛЯ, Индийски мислител, III век преди Христа,

Мисъл от Рузвелт

Днешните ви съмнения са единственото ограничение по отношение на бъдещите ви постижения. Тръгнете напред уверено и активно.

Франклин Делано Рузвелт

Ямата на игумена Рюогаки

Кин-ю, военачалник от втори ранг, имал брат игумен, който се наричал Рюогаки и бил прочут с лошия си нрав.

Край стената на манастира на Рюогаки растяла невиждано едра коприва – истинско чудо, защото приличала повече на дърво, отколкото на храст. Никъде другаде нямало такова чудо – копривата била толкова висока, че хората от околността я наричали “копривата на игумена Рюогаки”.

“Това е обида за нашата света обител!” – заявил възмутеният игумен и наредил да отсекат дървото.

Но останал дънера и хората започнали да говорят за него като за “дънера на игумена на Рюогаки”. Рюогаки се вбесил още повече и веднага се разпоредил дънерът да бъде изтръгнат и захвърлен някъде по-далеч от манастира.

Само, че сега зейнала внушителна яма, която шегобийците веднага нарекли “ямата на игумена Рюогаки”.


Есета за ленивостта, Кенкьо, Япония ( XIV век )

Мисъл от Бисмарк

Ако искам да улуча някой елен, не бързам да вдигна пушката веднага щом се появи първата кошута. Предпочитам да изчакам да се покаже цялото стадо на поляната.

ОТО ФОН БИСМАРК ( 1815-1898 г. )

Индийската птица

Един търговец се върнал преди години от Индия с необичаен подарък – индийските търговци му били подарили прелестна птица от неизвестна порода. Оттогава той се привързал много към нея и за да не я изгуби, я държал в здраво заключен позлатен кафез. Но птицата се измъчвала зад позлатените решетки и непрекъснато го умолявала да й върне свободата.

Накрая търговецът бил принуден да измисли нещо, за да удовлетвори молбата й и отново се озовал в гъстите индийски гори, където стотици птици като нея живеели на воля. Смутеният мъж започнал да разказва на птиците в гората за своята любимка, затворена от години в неговия дом. Но още не бил свършил словото си, когато от клоните на близкото дърво паднала на тревата една мъртва птица – почти същата като неговата.

Търговецът силно се натъжил, защото си помислил, че тази птица не е могла да понесе думите му за пленницата в неговия кафез, сърцето й се пръснало от мъка и тя се строполила безжизнена на земята.

Когато се прибрал у дома, птицата го запитала дали й носи добри вести от далечна Индия. “Не – тихо промълвил той, - вестите не са добри. Една от твоите роднини се строполи мъртва в нозете ми още щом заговорих за твоето пленничество ...”

Птицата щом чула това, веднага паднала бездиханна на дъното на кафеза. “Ох, какво сторих! Вестта за смъртта на нейната роднина погуби любимата ми птица!” Съкрушеният търговец я извадил навън от клетката и я сложил на перваза на прозореца. За негова безкрайна изненада птицата като по чудо възкръснала и мигом литнала към клоните на най-близкото дърво. “Сега вече мога да ти призная, че вестта, която ми донесе, никак не беше лоша за мен, въпреки твоята печал. Ти, моят поробител, сам ме научи как да спечеля свободата си.”

С тези думи тя размахала криле и отлетяла надалеч, най-после свободна като всяка птица в небето.


Притчите на Дервиша, Идрис Шах ( 1967 г. )

Анекдот за Айнщайн

След сложен тест, на който подложил докторантите си по физика в Пристънския университет, Алберт Айнщайн вървял към кабинета си, когато го спрял един от неговите асистенти и го попитал: “Доктор Айнщайн, не е ли това същия тест, който дадохте на този клас миналата година?” Доктор Айнщайн кимнал и отговорил: “Да, същият е.” Асистентът събрал смелост и попитал великия Нобелов лауреат: “ Но, доктор Айнщайн, как може да давате един и същи тест две години подред?”

“Защото – отвърнал Айнщайн – през последната година, отговорите се промениха!”

Осата и принца

Една оса, която другите оси наричали Острото жило, отдавна се питала какво да стори, та да се прослави повече от всички други. Затова, когато в един прекрасен ден попаднала в царския дворец, тя не си губила времето, а веднага връхлетяла върху принца в леглото му и го ужилила безжалостно.

Принцът се събудил с викове. Царят и неговите придворни се втурнали към спалнята на принца. Момчето продължавало да плаче безутешно. Придворните се опитали да уловят осата, но тя жилела злобно всеки, който се осмелявал да посегне към нея. Не след дълго в двореца всичко било в пълен хаос.

Новината се разпространила мълниеносно в цялата столица и населението започнало да се тълпи пред портите на царския дворец. Всички зарязали работата си. Плъзнали всевъзможни слухове, един от друг по-неясни и по-злокобни.

Осата, безкрайно доволна от суматохата, която успяла да причини, радостно промърморила преди да умре: “Доскоро бях най-обикновено жилещо насекомо, само дето името ми беше по-особено. Но едни голо име без слава е нищо и половина – също като огън без пламък. На този свят явно няма по-привлекателно нещо от това да те забележат, дори и на скъпа и прескъпа цена.”

Индийска басня

Притча за лакомника и завистника

Един алчен и един завистлив мъж били приети от царя, който им заявил: “Единият от вас двамата може да ме помоли за нещо и аз ще му го дам, но само при едно условие – другият ще получи двойно от същото.”

Завистливият не искал пръв да изкаже желанието си, понеже се измъчвал непосилно от мисълта, че спътникът му ще получи двойно повече. А пък алчният също не желаел да се обади, защото искал всичкото само за себе си и въобще не бил склонен към каквато и да е било делба.

Накрая той не издържал на това безмълвно мъчение, грубо избутал завистливия пред себе си и му извикал да не мълчи повече.

Тогава завистливият помолил царя да нареди на своя палач да му извади едното око.


ЕВРЕЙСКИ ПРИТЧИ ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА – Соломон Шлимел ( 1992 г. )

Анекдот за Волтер

Волтер живял в изгнание в Лондон, точно когато антифренските настроения в Англия били достигнали апогея си. Веднъж, докато се разхождал по улиците, Волтер бил заобиколен от разгневена тълпа. Разнесли се яростни викове: “Да го обесим! Да обесим проклетия французин на първото дърво!”

Но Волтер запазил самообладание и се обърнал към тълпата със следните думи: “Смели английски мъже! Искате да ме убиете само защото съм французин? Не мислите ли, че вече съм наказан достатъчно от Всевишния, като не съм се родил англичанин?”

Разгорещената тълпа в първия миг останала като втрещена от думите му, но веднага след това одобрителни крясъци разцепили въздуха. Дори го съпроводили чак до дома му, за да не го нападне някой друг от местните патриоти.


АНЕКДОТИ, Клифтън Фейдимън ( 1985 г. )