Мисъл от Лао Дзъ

Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен.

Лао Дзъ

Мисъл от Питагор

Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква.

Пирагор

Мисъл от Есхил

Мъдър е този, който знае не много, а нужното.

Есхил

Мисъл от Сократ

Заговори, че да те видя.

Сократ

Мисъл от Анахарсис

Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни.

Анахарсис

Мисъл от Лао Дзъ

Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ.

Лао Дзъ

Мисъл от Буда

Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири.

Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности.

Буда

Мисъл от Омир

Глупавият проумява само онова, което вече е станало.

Омир

Мисъл от Талес

Блаженството за тялото е здравето, а за ума – знанието.

Талес

Мисъл от Гьоте

Ненависта е активно чуство на недоволство;зависта-пасивно.Няма защо да се учудваме,че зависта бързо преминава в ненавист.

Гьоте

Мисъл от Монтен

Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.

Монтен

Маймуната и котката

Маймуната и котката – приятели неразделни, в игри и забави, в лудории, в пакости всевъзможни. Като близнаци, родени от майка една, били хранени от паницата на общ господар. Случела ли се беля в къщата голяма, вечно обвинявали тях.

В един ден – зимен, ветровит, двете лудетини се скътали край огнището в топлата кухня. Не щеш ли, сред зачервената жар съзрели кестени едри, апетитно заоблени, оставени там от грижливия готвач. От тях се надигало ухание тъй ароматно, упойващо, апетитно, че маймунката мигом сбърчила нос. “Котак! – изфучала маймуната дяволита. – Не може ли да опитаме от тези вкусни кестени? Ех, да имах лапи като твоите, нямаше да се мотая нито за миг. Я, подай ми една лапа – да ти покажа що е майсторлък!”

Още не доизрекла своите слова, маймуната хитра лапата котешка докопала чевръсто, въглените разбърникала и кестените хванала. Но на прага се показала стопанката сърдита, нахокала пакостниците и те хукнали да бягат през глава.

От дръзкия грабеж котаракът си спечелил обгорени лапи, които ближел и стенел от болки непоносими, а маймуната се облизвала най-доволно, докато кестените печени налапвала.


БАСНИ, Лафонтен ( 1621 – 1695 г. )

Мисъл от Русо

Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. Човек се мисли за господар на другите, но въпреки това остава по-голям роб от тях.

Жан Жак Русо

Мисъл от Ницше

По-лесно е да се справите с нечистата си съвест, отколкото с опетнената си репутация.

Фридрих Ницше ( 1844-1900 г. )

Цената на завистта

Веднъж една бедна женица се появила на пазара да продава своето сирене. Ала изневиделица изскочил един котарак, подскочил пъргаво и задигнал бучка сирене. Някакво улично псе зърнало наглия котак и се втурнало след него, за да му отнеме плячката. Но едрия котарак не се изплашил, а смело се изправил срещу връхлитащия враг. Вкопчили се в яростна улична схватка. Кучето лаело и хапело като побесняло, а котаракът фучал и го дращел с острите си нокти. Явно никой не можел да предскаже на чия страна ще се наклонят везните на победата.

“Нека да потърсим лисицата и да поискаме тя да реши нашия спор!” – измърморил накрая изтощения котарак. “Съгласен съм …!” – излаяло кучето.

И така, изподраните противници се запътили към убежището на лисицата. Тя ги изслушала внимателно, като не забравила да си придаде, колкото се можело по-важен вид, като на истински съдия.

“Глупави твари сте вие! – отсякла тя накрая. – Защо се биете заради нищо и никакво сирене! Ей сега ще го разделя на две половини и така всички ще бъдат доволни.”

Кучето и котката веднага се съгласили с мъдрото решение на лисицата. Тогава тя измъкнала един нож отнякъде и разделила бучката сирене на две, само че не по дължина, както очаквали кучето и котаракът, а на ширина.

“Ама, моят дял е по-малък!” – озъбило се кучето. Лисицата веднага се вторачила в двете парчета сирене. “Хм, май имаш право, да, наистина е така!” – промърморила тя. За да поправи тази досадна своя грешка, хитрата лисица чевръсто отхапала късче от дела на котарака, който обаче не закъснял да изфучи сърдито: “Само че сега моето е по-малко от сиренето на това гадно псе!” Лисицата отново била принудена да раздава справедливост, за да бъде всичко честно и почтено ...

Сигурно вече се досещате какво сторил мъдрият съдник – отхапал си от сиренето на кучето. И така, докато накрая не останало нищо за подялба, при това буквално под носа на глупавото, вечно озлобено псе и на не по-малко алчния котарак.


СЪКРОВИЩА НА ЕВРЕЙСКИЯ ФОЛКЛОР, Нейтън Оузъбел ( 1948 г. )

Мисъл от Балзак

На този свят принципи не съществуват. Има само събития. Няма добро и зло, има само обстоятелства. Геният умее да се възползва от събитията и обстоятелствата по такъв начин, че да направлява техния ход. Ако съществуваха добре обосновани принципи и мъдро изковани закони, народите нямаше да ги променят така често, както ние сменяме ризите си.

Освен това не трябва да се очаква една-единствена личност да се окаже по-мъдра от цяла една нация.


ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК ( 1799-1850 г. )

Мисъл от Каутиля

Стрелата, запратена от стрелеца, може да убие или да не убие някого. Докато една коварна хитрост изобретена от дяволски умен интригант, може да покоси дори и плода в майчината утроба.

КАУТИЛЯ, Индийски мислител, III век преди Христа,

Мисъл от Рузвелт

Днешните ви съмнения са единственото ограничение по отношение на бъдещите ви постижения. Тръгнете напред уверено и активно.

Франклин Делано Рузвелт

Ямата на игумена Рюогаки

Кин-ю, военачалник от втори ранг, имал брат игумен, който се наричал Рюогаки и бил прочут с лошия си нрав.

Край стената на манастира на Рюогаки растяла невиждано едра коприва – истинско чудо, защото приличала повече на дърво, отколкото на храст. Никъде другаде нямало такова чудо – копривата била толкова висока, че хората от околността я наричали “копривата на игумена Рюогаки”.

“Това е обида за нашата света обител!” – заявил възмутеният игумен и наредил да отсекат дървото.

Но останал дънера и хората започнали да говорят за него като за “дънера на игумена на Рюогаки”. Рюогаки се вбесил още повече и веднага се разпоредил дънерът да бъде изтръгнат и захвърлен някъде по-далеч от манастира.

Само, че сега зейнала внушителна яма, която шегобийците веднага нарекли “ямата на игумена Рюогаки”.


Есета за ленивостта, Кенкьо, Япония ( XIV век )

Мисъл от Бисмарк

Ако искам да улуча някой елен, не бързам да вдигна пушката веднага щом се появи първата кошута. Предпочитам да изчакам да се покаже цялото стадо на поляната.

ОТО ФОН БИСМАРК ( 1815-1898 г. )

Индийската птица

Един търговец се върнал преди години от Индия с необичаен подарък – индийските търговци му били подарили прелестна птица от неизвестна порода. Оттогава той се привързал много към нея и за да не я изгуби, я държал в здраво заключен позлатен кафез. Но птицата се измъчвала зад позлатените решетки и непрекъснато го умолявала да й върне свободата.

Накрая търговецът бил принуден да измисли нещо, за да удовлетвори молбата й и отново се озовал в гъстите индийски гори, където стотици птици като нея живеели на воля. Смутеният мъж започнал да разказва на птиците в гората за своята любимка, затворена от години в неговия дом. Но още не бил свършил словото си, когато от клоните на близкото дърво паднала на тревата една мъртва птица – почти същата като неговата.

Търговецът силно се натъжил, защото си помислил, че тази птица не е могла да понесе думите му за пленницата в неговия кафез, сърцето й се пръснало от мъка и тя се строполила безжизнена на земята.

Когато се прибрал у дома, птицата го запитала дали й носи добри вести от далечна Индия. “Не – тихо промълвил той, - вестите не са добри. Една от твоите роднини се строполи мъртва в нозете ми още щом заговорих за твоето пленничество ...”

Птицата щом чула това, веднага паднала бездиханна на дъното на кафеза. “Ох, какво сторих! Вестта за смъртта на нейната роднина погуби любимата ми птица!” Съкрушеният търговец я извадил навън от клетката и я сложил на перваза на прозореца. За негова безкрайна изненада птицата като по чудо възкръснала и мигом литнала към клоните на най-близкото дърво. “Сега вече мога да ти призная, че вестта, която ми донесе, никак не беше лоша за мен, въпреки твоята печал. Ти, моят поробител, сам ме научи как да спечеля свободата си.”

С тези думи тя размахала криле и отлетяла надалеч, най-после свободна като всяка птица в небето.


Притчите на Дервиша, Идрис Шах ( 1967 г. )

Анекдот за Айнщайн

След сложен тест, на който подложил докторантите си по физика в Пристънския университет, Алберт Айнщайн вървял към кабинета си, когато го спрял един от неговите асистенти и го попитал: “Доктор Айнщайн, не е ли това същия тест, който дадохте на този клас миналата година?” Доктор Айнщайн кимнал и отговорил: “Да, същият е.” Асистентът събрал смелост и попитал великия Нобелов лауреат: “ Но, доктор Айнщайн, как може да давате един и същи тест две години подред?”

“Защото – отвърнал Айнщайн – през последната година, отговорите се промениха!”

Осата и принца

Една оса, която другите оси наричали Острото жило, отдавна се питала какво да стори, та да се прослави повече от всички други. Затова, когато в един прекрасен ден попаднала в царския дворец, тя не си губила времето, а веднага връхлетяла върху принца в леглото му и го ужилила безжалостно.

Принцът се събудил с викове. Царят и неговите придворни се втурнали към спалнята на принца. Момчето продължавало да плаче безутешно. Придворните се опитали да уловят осата, но тя жилела злобно всеки, който се осмелявал да посегне към нея. Не след дълго в двореца всичко било в пълен хаос.

Новината се разпространила мълниеносно в цялата столица и населението започнало да се тълпи пред портите на царския дворец. Всички зарязали работата си. Плъзнали всевъзможни слухове, един от друг по-неясни и по-злокобни.

Осата, безкрайно доволна от суматохата, която успяла да причини, радостно промърморила преди да умре: “Доскоро бях най-обикновено жилещо насекомо, само дето името ми беше по-особено. Но едни голо име без слава е нищо и половина – също като огън без пламък. На този свят явно няма по-привлекателно нещо от това да те забележат, дори и на скъпа и прескъпа цена.”

Индийска басня

Притча за лакомника и завистника

Един алчен и един завистлив мъж били приети от царя, който им заявил: “Единият от вас двамата може да ме помоли за нещо и аз ще му го дам, но само при едно условие – другият ще получи двойно от същото.”

Завистливият не искал пръв да изкаже желанието си, понеже се измъчвал непосилно от мисълта, че спътникът му ще получи двойно повече. А пък алчният също не желаел да се обади, защото искал всичкото само за себе си и въобще не бил склонен към каквато и да е било делба.

Накрая той не издържал на това безмълвно мъчение, грубо избутал завистливия пред себе си и му извикал да не мълчи повече.

Тогава завистливият помолил царя да нареди на своя палач да му извади едното око.


ЕВРЕЙСКИ ПРИТЧИ ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА – Соломон Шлимел ( 1992 г. )

Анекдот за Волтер

Волтер живял в изгнание в Лондон, точно когато антифренските настроения в Англия били достигнали апогея си. Веднъж, докато се разхождал по улиците, Волтер бил заобиколен от разгневена тълпа. Разнесли се яростни викове: “Да го обесим! Да обесим проклетия французин на първото дърво!”

Но Волтер запазил самообладание и се обърнал към тълпата със следните думи: “Смели английски мъже! Искате да ме убиете само защото съм французин? Не мислите ли, че вече съм наказан достатъчно от Всевишния, като не съм се родил англичанин?”

Разгорещената тълпа в първия миг останала като втрещена от думите му, но веднага след това одобрителни крясъци разцепили въздуха. Дори го съпроводили чак до дома му, за да не го нападне някой друг от местните патриоти.


АНЕКДОТИ, Клифтън Фейдимън ( 1985 г. )