Маймуната и котката

Маймуната и котката – приятели неразделни, в игри и забави, в лудории, в пакости всевъзможни. Като близнаци, родени от майка една, били хранени от паницата на общ господар. Случела ли се беля в къщата голяма, вечно обвинявали тях.

В един ден – зимен, ветровит, двете лудетини се скътали край огнището в топлата кухня. Не щеш ли, сред зачервената жар съзрели кестени едри, апетитно заоблени, оставени там от грижливия готвач. От тях се надигало ухание тъй ароматно, упойващо, апетитно, че маймунката мигом сбърчила нос. “Котак! – изфучала маймуната дяволита. – Не може ли да опитаме от тези вкусни кестени? Ех, да имах лапи като твоите, нямаше да се мотая нито за миг. Я, подай ми една лапа – да ти покажа що е майсторлък!”

Още не доизрекла своите слова, маймуната хитра лапата котешка докопала чевръсто, въглените разбърникала и кестените хванала. Но на прага се показала стопанката сърдита, нахокала пакостниците и те хукнали да бягат през глава.

От дръзкия грабеж котаракът си спечелил обгорени лапи, които ближел и стенел от болки непоносими, а маймуната се облизвала най-доволно, докато кестените печени налапвала.


БАСНИ, Лафонтен ( 1621 – 1695 г. )