Един търговец се върнал преди години от Индия с необичаен подарък – индийските търговци му били подарили прелестна птица от неизвестна порода. Оттогава той се привързал много към нея и за да не я изгуби, я държал в здраво заключен позлатен кафез. Но птицата се измъчвала зад позлатените решетки и непрекъснато го умолявала да й върне свободата.
Накрая търговецът бил принуден да измисли нещо, за да удовлетвори молбата й и отново се озовал в гъстите индийски гори, където стотици птици като нея живеели на воля. Смутеният мъж започнал да разказва на птиците в гората за своята любимка, затворена от години в неговия дом. Но още не бил свършил словото си, когато от клоните на близкото дърво паднала на тревата една мъртва птица – почти същата като неговата.
Търговецът силно се натъжил, защото си помислил, че тази птица не е могла да понесе думите му за пленницата в неговия кафез, сърцето й се пръснало от мъка и тя се строполила безжизнена на земята.
Когато се прибрал у дома, птицата го запитала дали й носи добри вести от далечна Индия. “Не – тихо промълвил той, - вестите не са добри. Една от твоите роднини се строполи мъртва в нозете ми още щом заговорих за твоето пленничество ...”
Птицата щом чула това, веднага паднала бездиханна на дъното на кафеза. “Ох, какво сторих! Вестта за смъртта на нейната роднина погуби любимата ми птица!” Съкрушеният търговец я извадил навън от клетката и я сложил на перваза на прозореца. За негова безкрайна изненада птицата като по чудо възкръснала и мигом литнала към клоните на най-близкото дърво. “Сега вече мога да ти призная, че вестта, която ми донесе, никак не беше лоша за мен, въпреки твоята печал. Ти, моят поробител, сам ме научи как да спечеля свободата си.”
С тези думи тя размахала криле и отлетяла надалеч, най-после свободна като всяка птица в небето.
Притчите на Дервиша, Идрис Шах ( 1967 г. )
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment