Цената на завистта

Веднъж една бедна женица се появила на пазара да продава своето сирене. Ала изневиделица изскочил един котарак, подскочил пъргаво и задигнал бучка сирене. Някакво улично псе зърнало наглия котак и се втурнало след него, за да му отнеме плячката. Но едрия котарак не се изплашил, а смело се изправил срещу връхлитащия враг. Вкопчили се в яростна улична схватка. Кучето лаело и хапело като побесняло, а котаракът фучал и го дращел с острите си нокти. Явно никой не можел да предскаже на чия страна ще се наклонят везните на победата.

“Нека да потърсим лисицата и да поискаме тя да реши нашия спор!” – измърморил накрая изтощения котарак. “Съгласен съм …!” – излаяло кучето.

И така, изподраните противници се запътили към убежището на лисицата. Тя ги изслушала внимателно, като не забравила да си придаде, колкото се можело по-важен вид, като на истински съдия.

“Глупави твари сте вие! – отсякла тя накрая. – Защо се биете заради нищо и никакво сирене! Ей сега ще го разделя на две половини и така всички ще бъдат доволни.”

Кучето и котката веднага се съгласили с мъдрото решение на лисицата. Тогава тя измъкнала един нож отнякъде и разделила бучката сирене на две, само че не по дължина, както очаквали кучето и котаракът, а на ширина.

“Ама, моят дял е по-малък!” – озъбило се кучето. Лисицата веднага се вторачила в двете парчета сирене. “Хм, май имаш право, да, наистина е така!” – промърморила тя. За да поправи тази досадна своя грешка, хитрата лисица чевръсто отхапала късче от дела на котарака, който обаче не закъснял да изфучи сърдито: “Само че сега моето е по-малко от сиренето на това гадно псе!” Лисицата отново била принудена да раздава справедливост, за да бъде всичко честно и почтено ...

Сигурно вече се досещате какво сторил мъдрият съдник – отхапал си от сиренето на кучето. И така, докато накрая не останало нищо за подялба, при това буквално под носа на глупавото, вечно озлобено псе и на не по-малко алчния котарак.


СЪКРОВИЩА НА ЕВРЕЙСКИЯ ФОЛКЛОР, Нейтън Оузъбел ( 1948 г. )