Цената на завистта

Веднъж една бедна женица се появила на пазара да продава своето сирене. Ала изневиделица изскочил един котарак, подскочил пъргаво и задигнал бучка сирене. Някакво улично псе зърнало наглия котак и се втурнало след него, за да му отнеме плячката. Но едрия котарак не се изплашил, а смело се изправил срещу връхлитащия враг. Вкопчили се в яростна улична схватка. Кучето лаело и хапело като побесняло, а котаракът фучал и го дращел с острите си нокти. Явно никой не можел да предскаже на чия страна ще се наклонят везните на победата.

“Нека да потърсим лисицата и да поискаме тя да реши нашия спор!” – измърморил накрая изтощения котарак. “Съгласен съм …!” – излаяло кучето.

И така, изподраните противници се запътили към убежището на лисицата. Тя ги изслушала внимателно, като не забравила да си придаде, колкото се можело по-важен вид, като на истински съдия.

“Глупави твари сте вие! – отсякла тя накрая. – Защо се биете заради нищо и никакво сирене! Ей сега ще го разделя на две половини и така всички ще бъдат доволни.”

Кучето и котката веднага се съгласили с мъдрото решение на лисицата. Тогава тя измъкнала един нож отнякъде и разделила бучката сирене на две, само че не по дължина, както очаквали кучето и котаракът, а на ширина.

“Ама, моят дял е по-малък!” – озъбило се кучето. Лисицата веднага се вторачила в двете парчета сирене. “Хм, май имаш право, да, наистина е така!” – промърморила тя. За да поправи тази досадна своя грешка, хитрата лисица чевръсто отхапала късче от дела на котарака, който обаче не закъснял да изфучи сърдито: “Само че сега моето е по-малко от сиренето на това гадно псе!” Лисицата отново била принудена да раздава справедливост, за да бъде всичко честно и почтено ...

Сигурно вече се досещате какво сторил мъдрият съдник – отхапал си от сиренето на кучето. И така, докато накрая не останало нищо за подялба, при това буквално под носа на глупавото, вечно озлобено псе и на не по-малко алчния котарак.


СЪКРОВИЩА НА ЕВРЕЙСКИЯ ФОЛКЛОР, Нейтън Оузъбел ( 1948 г. )

Справедливостта на Хелмския съдия

Веднъж град Хелм бил сполетян от незапомнена тревога – градския обущар убил един от своите клиенти. Веднага го замъкнали при съдията, който го осъдил на смърт чрез обесване. Когато присъдата била обявена насред градското тържище, един от местните жители шумно възнегодувал: “Ако разреши почитаемият съдия, мога ли го запитам какво ще правим ние, ако загине от палача единственият наш обущар? Кой от утре ще ни кърпи обущата?” “Кой?” “Кой?”, заехтели яростни викове от четирите краища на площада.

Съдията кимнал в знак на съгласие и обявил, че ще промени решението си. “Граждани на Хелм, това, което казахте е самата истина. Понеже в нашия град няма друг обущар, ще бъде зле за нашата общност да се лишим от него. Но нали все някой трябва да бъде наказан заради убийството? И тъй като имаме двама коминочистачи в града, предлагам вместо обущаря да обесим единия от тях.”


Съкровища на Еврейския фолклор – Нейтън Оузъбел ( 1948 г. )