Една оса, която другите оси наричали Острото жило, отдавна се питала какво да стори, та да се прослави повече от всички други. Затова, когато в един прекрасен ден попаднала в царския дворец, тя не си губила времето, а веднага връхлетяла върху принца в леглото му и го ужилила безжалостно.
Принцът се събудил с викове. Царят и неговите придворни се втурнали към спалнята на принца. Момчето продължавало да плаче безутешно. Придворните се опитали да уловят осата, но тя жилела злобно всеки, който се осмелявал да посегне към нея. Не след дълго в двореца всичко било в пълен хаос.
Новината се разпространила мълниеносно в цялата столица и населението започнало да се тълпи пред портите на царския дворец. Всички зарязали работата си. Плъзнали всевъзможни слухове, един от друг по-неясни и по-злокобни.
Осата, безкрайно доволна от суматохата, която успяла да причини, радостно промърморила преди да умре: “Доскоро бях най-обикновено жилещо насекомо, само дето името ми беше по-особено. Но едни голо име без слава е нищо и половина – също като огън без пламък. На този свят явно няма по-привлекателно нещо от това да те забележат, дори и на скъпа и прескъпа цена.”
Индийска басня
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment